Слово за теб

от Стоян Георгиев

Чии са в крайна сметка децата – на държавата? Църквата? Или разбира се, на техните родители, понеже те са ги създали?! В Езекиил 18:4

Господ ни дава ясен и недвусмислен отговор на този въпрос: “Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя...”

Езекиил 16:20 също казва: “При това, си взела синовете и дъщерите, Които си Ми родила...”

Децата не са наши, те са суверенно притежание на Господа и са ни дадени “назаем” от Него за един кратък период от време, след което ние Му ги “връщаме”, както казва и Анна в своята молитва: “ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам ( давам назаем - е превода от оригиналния текст) на Господа за през всичките дни на живота му...” (1 Царе 1:11).

Господ нарича децата Свое собствено притежание и е отговорност на родителите дa освобождават своята опека и влияние от тях докато минават годините. Отговорност на църквата пък е да бъде по-скоро партньор на родителя в процеса на отглеждането. Поради царящото неразбиране за това докъде е влиянието на родителя и докъде - на църквата, ще се опитам да дефинирам някои от отговорностите и на двете страни:

Ролята на родителя
- да покрива и защитава децата в молитва, духовно и в естественото;
- да снабдява нуждите на децата (не само физическите, но също и духовните, моралните, емоционалните и интелектуалните);
- да открие и развие техния потенциал и характер;
- да ги направи верни ученици на Христос, които да имат способност също да правят ученици.

Място за обучение – семейната атмосфера на дома.
Бог е предвидил отглеждането на децата да се извършва приоритетно от техните родители в семейната атмосфера на дома. Ако този родителски тим бъде изместен от някой друг (в т.ч. ясли, детски градини, приоритетно баби и дядовци) в живота на децата могат да се появят сериозни липси и дефицити, които да се отразят частично или изцяло върху по-нататъшния им начин на живот. Даването на дете в ясла или детска градина може да се окаже психологически опасно за него, ако то прекарва по-голямата част от времето си там вместо с родителите си.

Въпреки че детските градини са безспорна помощ и благословение за хора, притиснати от финансов натиск, които просто нямат друг изход, те следва да бъдат избягвани поради следните четири основни причини:

1.   Децата разцъфтяват и се учат много по-добре, когато имат лично взаимоотношение със своите родители, отколкото ако са част от група;
2.   Един наемен работник в детска градина никога не може да замени любящата грижа на майката;
3.   Проучванията потвърждават, че децата отглеждани у дома (дори и по време на училищните си години) се развиват много по-добре от онези, които са изложени на израстването в група;
4.   Връзката между родителите и детето може да бъде тотално изгубена през тези така важни първи шест години.

Ролята на църквата
-   да екипира родителите в практичните и духовните аспекти на отглеждането, обучението и възпитанието на децата;
-   да идентифицира водещите таланти и заложби у децата, които ще ги направят лидери в нацията;
-   да съдейства за духовното изграждане на децата, както и за развитието на техния характер;
-   да инвестира в децата и да спомогне те да заемат водещите позиции в управлението на нацията.

Място на обучение – детската църква, неделното училище, семинари, медия, курсове, християнско училище и университет.

В Ефесяни 6:4 ап. Павел наставлява родителите: “ И вие, бащи, не дразнете чадата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне.”

Ние не срещаме никъде детско служение в Библията, но виждаме как апостолите поучаваха и инструктираха и родителите, и децата. Това означава, че родителите трябваше да се доверят на власти и авторитети в своя живот. Те трябваше да приемат факта, че разбирането на лидерството надхвърляше тяхното собствено разбиране по отношение отглеждането на децата и те съзнателно изложиха себе си и децата си на това позитивно влияние.

Всъщност взаимоотношението с даровете на служение се оказва решаващо за родителите, тъй като то им дава съвсем различна перспектива и ъгъл, от който те могат да погледнат на децата си. Нещо повече – ако върху тези дарове не бъде освободена почит, те могат да заемат узурпаторски позиции спрямо родителския авторитет и да нарушат неговите граници.

Дефинирането на границите на влияние е решаващо за бъдещето на локалната църква, понеже липсата на тези граници може да причини криза във взаимоотношението на децата, родителите и служителите.

източник: prelom.bg

---

Християнски Център Прелом
Всички права запазени! Използването на материала или части от него без писменото разрешение на авторите е ЗАБРАНЕНО!