Променени животи

Предлагаме ви по-долу вдъхновяващата история на Марина, която тя сподели с църква "Прелом" по време на неделната служба на 09.10.2011г.:

"Това, което преживях е нещо, което човек предпочита да сподели само с най-близките си хора...
С голямо смирение ще ви кажа какво се случи преди няколко месеца. Имах много тежка ситуация с мой близък човек. Понеже щеше да се самоубие, много усилия хвърлих в това да го разубедя. Някъде по това време реших,  да се отпусна и да отида на един масаж, обявен като класически.

Както си лежах по корем и очаквах да дойде масажистката (както е нормално за класически масаж), тя дойде и ми каза: "Само за момент ако може да се обърнете по гръб. Аз работя с рейки" и за няколко секунди или минута направи някакви движения над мен, след което продължи с нормален масаж. Без да знам детайли за рейки, знаех, че не е нещо добро. Усетих с духа си какво направи тази жена в мен.

Само след два-три дни, аз вече се чувствах много зле. Не знаех какво ми е. Външно имах един симптом. Отекоха ми краката и заприличаха на гръцки колони. Не се открояваше нито глезена, нито коляното. Започнаха едни ходения по лекари, без да може да се разбере причината.

Знам, че тази жена направи нещо, въпреки, че се молих и се покайвах пред Бога, задето не скочих в тези няколко секунди, в които тя извършваше своите си неща.

Направиха ми изследвания и се откри, че имам голямо количество антитела - автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Но поради много големия брой антитела, всъщност се очакваха и много други по-страшни неща. Една лекарка ми го обясни така: "Имунната ти система, която е предназначена да те защитава, абсолютно и тотално работи срещу тебе. В момента активира един орган, после може да се очакват други, ревматоидни и т.н." Доста страшно.

По време на този период имахме един разговор с мъжа ми и сина ми, в който мъжа ми се опита да ми каже: "Ето сега, виждаш ли как опираш до лекари."   Спомням си как казах едни думи, все едно се гледах отстрани и сякаш не аз ги казвах. Отговорих му: "През каквото и да минавам, аз знам, че с Бог ще мина". И докато ги казвах още, знаех, че това ще бъде изпитано.

На другия ден ме гледаха на ехограф и ендокринолога буквално подскочи като каза: "Гледали ли са ви досега?".  Отговорих: "Не". Той каза: "Има лимфни възли с огромни размери, много пъти над нормата. Има малка вероятност това да е съпътстващо заболяване. По-голяма е вероятността това да е нещо онкологично."

Беше труден период. Междувременно имах среща с пасторите. Молиха се за мен и срещу духа на ню ейдж. Имаше освобождение.

В мен продължаваше да стои въпроса "Защо не избягах?". Може би поради непознаването на проблема с рейки, който се оказа страшен окулт, с голяма сила. Понеже с доста хора говорих за това и разбрах, че не всички знаят за рейки, а някои дори не бяха чували.  Сега знаейки силата на това, в подобна ситуация, не бих се посвенила да избутам, дори ако трябва, жената.  

Понеже задавах отново и отново въпроса "защо", помня как пасторите ми казаха да не се самообвинявам и осъждам.  

Мина време и Святият Дух ми припомни нещо - за една неразкъсана (неправилна) душевна връзка с човек, който беше екстрасенс.  Това бе послужило като мост и отворена врата.

Бях освободена от този дух и от духа на немощ. През това време дори и за миг не си помислях, че Бог няма за мене здраве. Абсолютно здраве. Знаете, свидетелствала съм ви преди четири години, въпреки всички прогнози на лекарите за пълно инвалидизиране, Бог ме изцели и имах пълно здраве.

През тези месеци се срещах с лекари, онкохематолози, които категорично казаха, че трябва да се оперирам. Просто категорично да се извадят тези лимфни възли. Но имаше и други, които казваха: "Нека да изчакаме. Структурата и формата им не показват онкологично заболяване". Аз бях съгласна с това да изчакаме.

Само преди няколко дни обаче, при поредния преглед при ендокринолога, той ми каза: "Въпреки, че не вярвам да има нещо онкологично, понеже прекалено дълго време не намаляват тези лимфни възли, ще трябва да направим биопсия."

Не съм вярвала, че ще мина през това нещо. Някой път наистина не знаем през какво точно ще минем.  Добрата новина е, че не минаваме сами, минаваме с Бога. Резултатите от биопсията излязоха на седми октомври и показаха, че нямам никакво онкологично заболяване.

Знам, че това за човек може да е невъзможно, но от нас зависи, кой с какво ще се съгласи - дали да ходи в болести или да живее живота си свободен.  Повярвали сме в Бог, който ни дава други обещания. Отдавам цялата Слава на Бог! Когато се държим здраво за Бог сме на най-защитеното място, на най-здравата опора."

източник: prelom.bg

Християнски Център Прелом
Всички права запазени! Използването на материала или части от него без писменото разрешение на авторите е ЗАБРАНЕНО!