Общество

История

27 януари е обявен от Европейския съюз и Организацията на обединените нации за Ден в памет на Холокоста - избиването на шест милиона евреи по времето на Втората световна война. На този ден, 27 януари, през 1945 година е освободен концентрационният лагер Аушвиц, заедно с малцината оцелели затворници там. Исторически честването на тази дата като Ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста е резултат от срещата на трима мъже - американският президент Бил Клинтън, британският министър-председател Тони Блеър и шведският министър-председател Йоран Першон през 1998 година. Резултатът от тази среща е поставяне началото на инициатива за образование, събиране на информация и изследване на Холокоста. За първи път Денят в памет на Холокоста се отбелязва през 2000 година от 48 държави. През 2005 година ООН официално прие и определи 27 януари като Ден в памет на Холокоста. Честването на тази дата всяка година като Ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста има за цел образование на поколенията. Поколения, които не знаят грешките от миналото, ще ги повторят!

Фактите

Холокостът бележи един от най-тъмните периоди в човешката история. През 1933 година в Европа живеят приблизително девет милиона евреи, пръснати в 21 държави. След дванадесет години, през 1945 година, двама от трима евреи са вече мъртви. Днес, повече от шестдесет години след Холокоста, въпреки нашето познаване на историята и историческите особености на епохата, ние все още не можем да разберем това събитие. Холокостът е уникално събитие, защото не една древна варварска държава, но една цивилизована страна с много стойностна християнска история в лицето на своите законно избрани лидери решава и си поставя за цел да унищожи физически цял един народ! Когато евреите научават, че трябва да умрат, това е присъда, която не може да се обжалва, ситуация, в която няма милост, нито място за преговори, за помирение или за проява на състрадание… Евреите имат враг, който не приема никакво друго решение освен едно - тяхната смърт! Никой евреин не може да разчита на съд, на адвокат или на защита, той не може да спаси живота си, като помоли за милост или за прошка, за вината, че се е родил евреин… Той не може да получи милост, ако се предаде, нито може да предложи да стане доживотен роб и слуга на тези, които го мразят. Той стои пред присъда, която не може да бъде променена и избегната. Смъртта е единствената опция…

Призивът - да помним, за да не се повтори

Независимо от цялото знание за Холокоста, което имаме днес, независимо от информацията, с която разполагаме за събитията, станали преди малко повече от половин век, ние с вас все още нямаме никакъв разумен отговор на въпроса: Защо народите на Европа остават безмълвни и обръщат гръб на невинни хора, които умират, без да има причина? Как е възможно шест милиона души да викат за помощ и да няма кой да им подаде ръка? Защо са толкова малко народите и единици хората, които се изправят, за да защитят и спасят евреите? Защо Европа позволява да има Аушвиц?... Въпросите не спират до тук.
Има много снимки, показващи еврейски деца, върху които немските "лекари" са правили всякакви експерименти, които и днес ни карат да се срамуваме, че сме човеци. Как е възможно човешки същества да направят това на малки деца? Човешкият ум понякога отказва да даде отговор, той бяга и отказва да мисли за това, което е разбрал!
Но това са фактите и това е част от историята на Европа и нашето поколение и децата ни трябва да знаят за това, което се е случило по времето на Холокоста.

Публикувана със съкращения.
Източник: www.middlebeast-bg.blogspot.com 

Християнски Център Прелом
Всички права запазени! Използването на материала или части от него без писменото разрешение на авторите е ЗАБРАНЕНО!