Общество

Какво празнуваме на девети май

Tue, 15 May 2012 13:15:00 GMT

1. Денят на Европа
На 9 май 1950 г. е направена "първата реална стъпка към създаване на eвропейска федерация". Целта била да се преодолее съперничеството между европейските страни, да се създадат условия за споделя на ресурси и свободна търговия с което да спомогне за възстановяване и развитие на икономиката в следвоенния период.
През 1985 г. в Милано, на среща на лидерите на ЕС е взето решение 9 май да се чества като „Ден на Европа“.

2. Ден на победата
На 9 май 1945 г. се подписва капитулацията на Германия, с което официално се слага край на Втората световна война в Европа.

3. Една различна гледна точка
На 5 септември СССР обявява война на България. Три дни по-късно българското правителство моли за примирие, но е свалено от власт с военен преврат, България окупирана, а на 16 септември съветските войски влизат в София.

По - долу представяме на вашето внимание разказ Чарлс Ланиус, очевидец на нахлуването на съветските войски.

"Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 14.10 часа на 16 септември 1944 година. Престоях в България осем месеца, за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна.

Пристигнах от Турция на 7 септември. Официалните лица на българското консулство в Истанбул искаха американски журналисти да дойдат в страната и да изпреварят руснаците. Един автомобил ме чакаше на границата и с двама тайни полицаи, въоръжени с пистолети, потеглих за София. На следната сутрин се срещнах с новия министър-председател Константин Муравиев, дългогодишен либерал. Неговото правителство бе съставено само преди седмица. Той ми направи впечатление на честен и искрено говорещ демократ. Съобщи ми колко безнадеждно се опитал да сключи примирие със съюзниците. На другия ден коалиционно правителство, доминирано от комунисти, свали правителството на Муравиев и той бе хвърлен в затвора.

Първите руснаци бяха преминали границата на 8 септември. Сега един лъскав американски автомобил “Пакард” водеше колона от изкаляни и изпочупени джипове и камиони, американско производство. Бойното поделение се състоеше от момчета с розови бузи, загрубели старци с увиснали мустаци и едрогърди жени – всички с общ знаменател: вид на свирепи безжалостни воини.

Слухове за изнасилвания и грабежи, идващи от провинцията, предхождаха руснаците. Одобрителните викове и приветствия на посрещачите започнаха, когато водещата колона премина под портрета на Сталин, окачен върху набързо построената победна арка, украсена с червени знамена. Вечерта софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Контролираха движението военни полицаи, които скоро бяха заменени от едрогърдести рускини с ботуши и шмайзери. Една седмица по-късно руснаците приключиха окупирането на България. Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат.Скоро стана явно, че Съветите ще управляват България твърдо, неумолимо и тоталитарно. Те действуваха косвено, но ефикасно чрез Отечествения фронт, безпартийна организация от типа “предпочитан и покровителствуван от Москва”. Отечественият фронт бе организиран от хитрата Цола Драгойчева, фанатична комунистка, обучена от Москва, а днес диктатор на България. При факта, че комунистите контролират въоръжените партизани и проникването на руската армия в страната, то за нея беше сравнително лесно да постави комунисти на най-важните министерски постове в новото правителство.

По времето на преврата комунистите не брояха повече от 5 процента от цялото население, което възлизаше на около 8 милиона. Мнозинство са селяни, традиционни симпатизанти на Русия, но със сигурност антикомунисти. Почти всеки селянин притежава собствената си земя и си е господар. Гражданите на София са синове и дъщери или внуци на селяни. Когато спечелят пари, обикновено ги влагат в недвижими имоти. Големи богаташи всъщност няма.

Във всеки град и село на България комунистите завзеха цивилната администрация. Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде биещите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници били разстрелвани или пребивани до смърт. Повече от сто бивши регенти, министри, заместниците им, народни прадставители и дворцови служители на починалия цар бяха осъдени на смърт от така наречения народен съд. Според официалните съобщения “народните съдилища” са осъдили на смърт и затвор над пет хиляди души. Десетки хиляди са избити и репресирани без съд и присъда.

Малко по-късно започна да се проявява силна реакция срещу Съветския съюз и поставеното от него правителство. Българите очакваха либерално демократично управление, излъчено от народа, но вместо това получиха комунистическа диктатура. Пряк политически резултат бе, че започнаха да гледат към САЩ повече от когато и да било преди. Имаха достатъчно лош опит от фашизма и не искаха комунизъм. Мислеха, че Съединените щати ще им помогнат да станат демократична страна. Руснаците и комунистите обаче бяха добре осведомени за тази тенденция и започнаха усилено да пречат и подбиват престижа на Америка.

Първа възможност за това им се удаде, когато от Турция дойдоха четирима американски военни да търсят и освободят американски летци от свалени в България американски самолети. Възглавявана от поручик Хари Харпър, групата свърши отлична работа. Само за три дни 355 американски офицери и войници бяха на път за Турция. От Харпър и подчинените му зависеше да бъдат открити и други американски военни в провинцията. Една вечер обаче руски поручик им заявил, че не са желани в България. Харпър протестирал пред руския комендант, но той им дал 24 часа да напуснат страната. Британската мисия, оглавявана от Харолд Гибсън, получила същото нареждане.
Поручик Харпър искаше да остане с риск да бъде арестуван, но полковник Гибсън бе загрижен да не се предизвика международен инцидент. Затова към шест часа вечерта двете мисии с 15 автомобила се срещнаха пред хотел “България”. Съветските представители задържаха потеглянето им с два часа, за да не разберат софийските граждани какво става. След това, придружени от руски конвой, мисиите потеглиха за Турция. Стотиците българи, станали свидетели на това престъпление, с право бяха слисани – нали руснаците, британците и амеиканците са съюзници? На следващия ден това събитие с добавки и украшения бе публикувано в българската преса.

Американски и британски членове на Съюзническата контролна комисия започнаха да изпитват големи трудности при получаване на доставки или влизане на техни сътрудници в България. Мнозина служители на американското външно министерство чакаха със седмици да влязат в страната, а после ги лишаваха от право да действат свободно. Без специално разрешение американците не можеха да се движат на повече от 6 км около София, а и тогава трябваше да бъдат придружавани от руски офицер. През зимата трябваше да имат специално разрешение, за да карат ски в неделя – въоръжени руснаци ги пазеха като че ли са военнопленници. Когато американски офицери отиваха на лов през януари, бяха задължени да доставят храна на придружаващите ги руски офицери. Ако генерал-майор Джан А. Крейн, началник на военната ни мисия, както и представителят на външното ни министерство Мейнард Б. Барнс, искаха просто да се разходят из страната, трябваше дни напред преди това да питат за разрешение и да вземат руски офицери със себе си.

През март един американски преводач, сержант Борис- Бъки Кувшинов, беше жестоко бит от двама съветски офицери. От болничното си легло той ми разправи какво е станало. Една вечер руснаци го спрели на главна улица в София и му поискали документите: “Разбрах, че искаха да предизвикат скандал, псуваха ме по руски и казваха, че американците били копелета и двулични съюзници. Предложих да отидем в руския щаб и там да покажа документите си, но единият офицер извади пистолета си и ме удари през брадата, а след това двамата започнаха да ме бият, повалиха ме на земята, ритаха ме и ми блъскаха главата в циментовите стълби”. Генерал Крейн изпрати официален протест. След три седмици руският командир полковник Смирнов повика в канцеларията си един американски офицер с преводач и каза: “Проведохме внимателно разследване и установихме, че тези мъже не са офицери от Червената армия. Те са били беларуси, които откраднали съветски униформи и нападнали сержанта ви, за да ви дискредитират храбрата Червена армия”.

В София изобилстваха доносници и полицейски шпиони. В хотел “България” трима мъже седяха малко встрани от входа и мислейки се за незабележими, записваха влизането на всеки чужденец освен на руснаците. Приятели и познати изведнъж престанаха да ме посещават. Когато ги срещнах на улицата, ми казваха, че били разпитвани от милицията и решили, че е много опасно да ги виждат заедно с американец. Дори отказваха да говорят на друго място освен на открито, където никой не би могъл да ги подслушва. Даже лица, които имаха работа в американската легация, се притесняваха да отидат там. Неприятелското и подозриелно отношение на руснаците и комунистите имаше двояк ефект: нашият престиж пострада много, а съветският се повиши. Българите бързо забелязаха пренебрежението на руснаците към нас. Повечето се чудеха как една самоуважаваща се и велика дъжава може да допуска такова отношение. Ден след ден българите живееха под все по-увеличаващата се сянка на Русия.

Когато новината за смъртта на президента Рузвелт достигна София, един комунист адвокат ме удиви с въпроса си: “Мислите ли, че новият ви президент ще бъде комунист? Нали знаете, че ние тук сме много силни и Сталин сигурно настоява за това.” Комунистите искаха да превърнат България в икономически зависима държава от Русия. Познавам американски тютюнотърговец, който месеци наред се мъчеше да купи тютюн. Преговаряше с доминирания от комунисти търговски комитет на ОФ, който бе иззел всичкия тютюн. Предложи да плати в долари, но комунистите поискаха да заплати в натура. Тогава американският търговец им предложи 4 кг памук за 1 кг тютюн. Комунистите обаче продадоха тютюна на руснаците, които им платиха на цена приблизително 1 кг памук за 1 кг тютюн. По-късно в Америка научих, че Русия е предложила на американски тютюневи компании големи количества български тютюн на много високи цени.

Комунистите полагаха свръхусилия да русифицират страната. В училищата беше наложено политическо обучение от нови учители, а много от бившите учители изпратиха в концлагери за превъзпитание. Учебниците бяха преработени в комунистическо-руски дух. Руската пропагандна машина беше в пълен ход. Установен беше и контрол върху кината и театрите.

За мен беше невъзможно да пращам обективни и верни репортажи. Контактите с външния свят практически спряха. Съветската цензура наложи строг контрол. Нямах право да изпращам писма вън от страната. Телефонните и телеграфните съобщения бяха прекъснати. Само цензурирани телеграми до Ню Йорк и Лондон можеха да бъдат изпращани, и то само чрез Москва.

Въпреки всичко навън проникваше достатъчно информация за положението в страната.

READER S DIGEST October 1945 Авторът Чарлз Ланиус от началото на Втората световна война е кореспондент на National Broadcasting Company в Европа – първо в Рим, после в Берлин. През 1941 година следва германската армия на Балканите, наблюдава нахлуването й в Русия. След това е преместен в Швейцария, а към края на 1943 г. – в Турция, в очакване да влезе отново на Балканите. Преводът на статията ни бе изпратен от свещеник Георги Недялков, избягал от България през 1944 г., който не е забравил родината си, продължава да помага за християнското възпитание на сънародниците ни в Америка и у нас чрез издавания от него тримесечен бюлетин “Христос посред нас” на Bulgarian Orthodox Religious Education Society, P.О .Box 4233, Sidney, OH, 45365-4233 USA. Вестник “АНТИ”, бр.2 от 15-21 януари 2004 г

Източник: http://georgebakalov.bg/-1945

Масови протести на родители в България

Fri, 04 May 2012 08:44:00 GMT

Асоциация общество и ценности

Близо 10 000 родители от София, Варна, Бургас, Велико Търново, Пазарджик и други градове на страната от няколко социални групи във фейсбук и различни неправителствени организации, се обединяват срещу проекта за нов закон за детето, създавайки масови движения. Те настояват за пълното му отхвърляне. Само през последните месеци възникнаха няколко мащабни родителски движения - "Гражданска инициатива за семейството", "Национална мрежа на родителите", "Гражданска инициатива на родителите от Пазарджик" и др. Граждански движения, защитаващи семейството през последните години като "Асоциация общество и ценности" също подкрепиха действията на родителите.

Протестиращите са с различни професии - търговци, производители, адвокати, учители, университетски преподаватели, дори специалисти в сферата на социалните дейности. Основното притеснение на протестиращите е масовата практика на отнемане на деца в Европа, Русия и Америка по напълно субективни причини, чиито брой надхвърля хиляди и се е превърнала в скъпа индустрия и държавно спонсориран трафик на деца, обвързан с поръчки за осиновяване - основно в чужбина. Родителите смятат, че проектът лишава майките и бащите от правото им да вземат решения за отглеждането, възпитанието, здравето и образованието на децата си и налага недопустима намеса на държавата в семейните отношения. Те сравниха постановките на закона с въжделенията на крайни комунистически идеолози като Троцки за национализиране на децата. От началото на годината до институциите са били изпратени повече от 5 000 писма, настояващи проекта да бъде отхвърлен.

Експерти, противници на проекта, обърнаха внимание на противоречия между Конвенцията за правата на детето на ООН и новия проект, обвинявайки вносителите, че в него са налице текстове, които буквално нарушават Конституцията и заплашват националната сигурност на страната.

Отделни парламентарни групи и от двата полюса на политическата реалност също се присъединиха. Влиятелни международни организации в защита на човешките права и семейството като Aliance Defend Fund, Homeschool Defence Association и Световния конгрес на семействата също изпратиха писма до правителството, за да изразят своята загриженост от случващото се. Напрежението допълнително се нажежи от думите на част от вносителите, които твърдят, че родителите нямат права, а също и че не искали да отнемат деца, а само да ги дадат на онези, които се грижат най-добре за тях.

Негативните настроения ескалираха и на 28 април 2012 г. успоредно в София, Варна и Пазарджик се проведоха масови протести и шествия. В същия ден Православната църква обяви, че "законопроектът е недообмислен, разрушителен и душевреден". Навдигащата се вълна от недоволство е на път да нарастне и да залее цялата страна.

Форум за репресиите върху църквата

Wed, 28 Mar 2012 09:50:00 GMT

Източник: "Евангелски вестник"

Автор: Ваня Кръстева

Истински междуцърковен диалог се получи на обществения форум, посветен на комунистическата диктатура и репресиите срещу християнските общности в България. В диалога участваха представители на православието, протестантството и католическата общност. След отварянето на досиетата на висшия клир и предстоящото разкриване на тези данни за евангелската общност пътят към промяната и изчистването на църквата минава през покаянието и прошката. Около това становище се съгласиха участниците в дискусията. „Комунистическата партия водеше духовна борба с църквата и всеки, които приемаше Господ Исус Христос за свой Спасител, бе обявен за враг на държавата”, подчерта един от организаторите на форума – п-р Христо Куличев. По думите му, това е само началото на процеса на очистване.

Гоненията срещу християните започват веднага след 9 септември 1944 г. През март следващата година са осъдени 152-ама православни свещеници и един протестант. По време на следствието всички те са подложени нечовешки мъчения. 13 свещенослужители са получили смъртни присъди, още 13 – доживотни. През 1949 г. срещу 15 евангелски пастори са били повдигнати обвинения в шпионаж. Били са подложени на гаври и изтезания. Християните са пращани в концлагери и затвори, имуществото им е било отнемано. През 1952 г. са се провели процесите срещу католическите свещеници. Четирима от тях са намерили смъртта си. Въпреки че тежкият период на репресии и мъчения сякаш приключва в средата на 50-те години на 20. век, църквата посреща гоненията достойно. Едва след като едно поколение свещеници си отива, Държавна сигурност (ДС) постепенно започва да прониква най-вече в Българската православна църква. Започва нейното институционализиране. Според един от лекторите на форума – д-р Момчил Методиев, в началото на 70-те години ДС започва да кадрува. Издигането в църковната йерархия става само с „благословията” на комунистическата власт. Въпреки това процесите срещу християни не спират. През 1979 г. са осъдени още 6 души, а през 1985 г. братята Христо и Димитър Куличеви също са осъдени от държавата. Днес п-р Христо Куличев издава книга със спомените си от онези дни – „Процесите. Партията срещу църквата”. Като жив свидетел на една отминала епоха той е убеден, че трябва да премахне затъмнението от този 45-годишен период от историята, за да съхрани спомена и да запознае младото поколение със случилото се. „По онова време печатаха на червени листа моралния кодекс на комунизма, за да изместят Десетте Божи заповеди и в много случаи за съжаление успяваха”, казва той. „Силата на църквата не е в нейната численост, а в нейната чистота”, допълни още п-р Куличев. Според него именно гоненията са показали тази сила, а свободата е изпитание за вярващите, защото в нея трябва да се прояви чистотата на църквата. Но днес се правят много по-лесно компромиси. „Трябва да отлъчим нечестивия от себе си”, категоричен бе п-р Куличев.

На подобно становище застанаха и представителите на Православната църква, които присъстваха на открития форум. Доц. Дилян Николчев от катедра „Практическо богословие” към Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” подчерта, че след разкриването на агентурното минало на висшия клир на БПЦ е умерен оптимист за изхода от ситуацията. Според него е много вероятно Светият синод да продължава да седи в „глуха защита” и едва ли в близко време ще бъдем свидетели на видима промяна. Доц. Николчев подчерта, че свикването и провеждането на нов църковен събор би било изход, ако през 2008 г. не е бил променен Уставът на БПЦ. С този си акт още тогава висшият клир ограничава изборното начало и възможността на миряните да участват в този събор. Така митрополитите ще назначават делегатите, без да има изборно начало в истинския смисъл на думата, и според него очакванията за ролята на този събор стават малко преувеличени. Проф. Калин Янакиев от Философския факултет на СУ допълни позицията му, като заяви, че той вярва в съборното начало на БПЦ и според него именно в това е разрешението на сегашната безпрецедентна ситуация. „Църквата е жертва на комунистическия режим и ДС. Аз самият се чувствам репресиран от своите архиереи”, допълни проф. Янакиев. И още: „Архиереите година след година са отстъпвали и предавали своите събратя. Затова те подлежат на 30-ото апостолско правило, което гласи, че който получи епископска власт със съдействието на светската власть трябва да бъде низвергнат и отлъчен. След направена проверка се оказва, че от тези 11 митрополити с агентурно минало 7 са били вербувани като архимандрити, а трима – като йеромонаси, следователно те най-вероятно са получили епископската си власт благодарение на ДС”. Парадоксът се състои в това, че Светият синод не може да проведе църковен съд, защото трябва да осъди и накаже самия себе си, допълни още проф. Янакиев. Според него „църковните бабички” преведоха църквата през бездната на изпитанието. Но днес в България вече има истинско, образовано, живо църковно общество, което трябва да направи значително усилие и чрез обединение с обикновените енорийски свещеници и натиск върху епископите има шанс да се преодолее кризата. „Дрехата на Тялото е съдрана, но ние трябва да я съшием отново”, подчерта още той.

В края на форума се проведе дискусия между публиката и лекторите, която огласи целия салон на Първа евангелска църква на ул. „Солунска” 49. Въпроси имаше към почти всички участници. Днес, 63 години след процесите срещу евангелските пастори и точно 60 години след процесите на комунистическия режим срещу католическите свещеници, необходимостта от запазване на спомена за тези мрачни събития все по-често излиза на преден план. Все още, както подчерта председателят на Съюза на репресираните Драго Михалев, в учебниците по история не пише нищо за тези събития, въпреки че са минали повече от 22 години от промените. Предстои ни да видим дали ще станем свидетели на искрено покаяние и прошка и как църквата ще възвърне загубеното доверие. Идеята на организаторите е след година да се проведе втори подобен форум, като дотогава да се издаде сборник с днешните изказвания на лекторите и да се популяризира интернет страница във Фейсбук „Комунистическата диктатура и репресиите срещу християнските общности”. Тя е отворена и за вашите коментари по темата.

снимка: Иво Орешков

Пасторските процеси през 1948 г.

Wed, 07 Mar 2012 12:23:00 GMT

На 17 март 2012 г. в София ще се проведе обществен форум на тема "Комунистическата диктатура и репресиите срещу християнските общности в България: факти, последици, поуки и перспективи". Събитието е по повод навършването на 63 години от процесите срещу евангелските пастири и 60 години от процесите срещу католическите свещеници. Повече информация за форума можете да намерите от ТУК.

Кратка история на събитията*:
На 4 ноември 1948 г. след добре организирана милиционерска акция едновременно са арестувани голяма част от евангелските пастори в България. С това започва периода на гонение на християнската църква под диктатурата на управляващата Комунистическа партия.

Арестуваните пастори са лъжливо обвинени в "шпионаж в полза на чуждото разузнаване, предаване на сведения от военен, стопански и политически характер, разпространяване на зловредни слухове" - все неща, които "застрашаваха" народната" власт..."

Медиите започват пропаганда за "тоталния шпионаж на евангелските пастори". Църковните членове са принуждавани да пишат писма, осъждащи действията на техните водачи.

След тежки изтезания, на 25 февруари 1949г., започва открит съдебен процес срещу пасторите "шпиони". Като свидетели са призовани 76 човека. От тях 24 са служители на Държавна сигурност и Централен софийски затвор.

Делото продължава 12 дни и на 8 март Народният съд прочита присъдите:

1.Васил Зяпков, Янко Иванов, Никола Наумов и Георги Чернев:
- доживотен строг тъмничен затвор;
- 3 млн. глоби в полза на държавата;
- конфискуване на цялото имущество в полза на държавта;

2. Ламби Мишков, Харалан Попов, Георги Васев, Здравко Безлов:
- 15 години строг тъмничен затвор;
- по 250 000 лв. глоби в полза на държавата;
- конфискация на имущество в полза на държавата;

3. Йончо Дрянков, Иван Станкулов, Захари Райчев:
- 10 години строг тъмничен затвор;
- глоби в полза на държавата (първите двама по 150 000 лв., третият 100 000 лв.)
- конфискация на имущество в полза на държавта;

4. Митко Димитров
- 6 години и 8 месеца строг тъмничен затвор;
- глоба 10 000 лв. в полза на държавата;
- конфискация на имущество;

5. Лади Попов:
- 5 години строг тъмничен затвор;
- глоба от 4 млн. лв. в полза на държавата;

6. Ангел Динев и Александър Захариев
- 1 година условно;
- глоби съответно по 10 000 лв. и 5 000 лв. в полза на държавата;
- конфискация на имущество;

След този първи и публичен съдебен процес, следват и други срещу пастори и членове на църкви. Те минават без да се вдига много шум. Целта е да се унищожи евангелизма като враг на народната власт и социалистическия строй.

На гонение и преследване е подложена и Католическата църква в България.
Само през 1952 г. са проведени 5 съдебни процеса, на които са осъдени над 55 висши служители и миряни. Над 500 православни свещеници са изпратени в лагери.
Ръководството на източноправославната църква обаче се подчинява на комунистическата власт. Срещу него няма съдебни процеси. Синодът отстранява тогавашната си глава - Екзарх Стефан и го изпраща в Бачковския манастир.

* По материали от книгата "Вестители на истината",
Издателство "Българско библейско дружество"

Освободена ли е България на 3-ти март

Thu, 01 Mar 2012 13:56:00 GMT

„Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби!” В. Левски
“Всякога Русия ни е лъгала” Г.С.Раковски 1861, Букурещ  

На 3-ти март е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Турция, който по-късно трябва да бъде признат от Великите сили. Интересно е да се отбележи, че в подписването му няма българско участие. Българите участват само във войната. Или с други думи Руско-Турската война е външна намеса, чрез която Русия цели една отдавана позната своя цел - завладяването на Цариград и респективно Босфора и Дарданелите. 

Защо Санстефанският мирен договор не е успех за нас?

  Първо, негов главен автор е граф Игнатиев, който е познат със своите убеждения, че историческата мисия на Русия е да обедини славяните под свое ръководство върху развалините на Австрия и Турция. Точно този човек е архитектът на Санстефанския мирен договор.  

Второ, в този договор няма никакви срокове за изтеглянето на руските войски от територията на България, след като изтекат предвидените две години руска окупация. Дори има една разпоредба, в която се казва, че Русия ще изтегли войските си от всички останали части на Турция, с изключение на България. Няма никакъв международен контрол върху руската окупационна администрация. Разноските на окупационните сили са изцяло за сметка на окупираната страна. Всичко това го има записано в този договор, с който толкова много се гордеем. Това не е освободителна война, а окупационна, която служи предимно на целите на руската външна политика. 

Трето, според Санстефанският договор, Турция има правото да прекарва свои войски през територията на Българското княжество. Така че дори и да е назначено българско правителство, то е трябвало само да разбере, че има нужда от военна помощ и само да помоли руските войски да останат в България, за да ни защитават. Кой освободителен договор ще разрешава на страната поробител да прекарва свободно свои войски през доскоро окупираните територии от тях? Разбира се всичко е направено, за да позволи на Русия трайно да се установи в България. 

Много хора твърдят, че чрез Санстефанският мирен договор, България осъществява своята мечта да обедини всички българи. Това също не е вярно. 

България и българите сами декларират пред света кое е българска територия с учредяването на Българската екзархия през 1870 г ( или 8 г по-рано) и с допитванията, проведени по силата на фермана, с който е учредена тя. В него изрично е записано, че е достатъчно 2/3 от населението да гласува в полза на екзархията, за да премине тази територия към нея. По този начин по-голямата част от Македония, както и Северна България заедно с цяла Добруджа, Нишко и Поморавието и Южна България с една голяма част от Родопската област стават част от Българската екзархия.  

Българската екзархия е и първата крачка на българите към независимостта. Според авторитетни наши историци в тази сфера, като Петър Ников и Зина Маркова, с учредяването на екзархията българите получават и право на вътрешна автономия. С други думи, процесите на обединение са вече факт.  
Учредяването на Българската екзархия е много ключов момент, с който официално се признава съществуването на български етнос в рамките на Османската империя. Политическата свобода е въпрос на време, но е неизбежна. Още повече, че нашите съседи Гърция, Сърбия и Румъния по това време са вече свободни. Въпрос на време е България да получи политическа независимост. Отдавна Османската империя е загубила своята сила и влияние и съвсем основателно е наричана от Великите сили, “болният човек на Европа”.

Върху Турция е имало постоянен натиск да се реформира. Разпадът на империята е неизбежен. Това което, обаче прави Русия е да се възползва от този момент, да изпревари естесвените процеси и чрез войната да окупира България. По този начин се обявява за обединителка и освободителка. Един абсолютно изопачен факт.  

Какъв е смисълът на Берлинският договор?  

Някой смятат, че с Берлинкия договор Западна Европа е отнела по груб начин това, което ни се полага и е донесла за разпокъсването ни като територия. Истината пак е друга. Вярно е, че Берлинският договор разпокъсва България, но това е по предварително споразумение между Русия и Великобритания. Тук става дума за споразумението Шувалов – Солзбъри, за което много малко хоря знаят. То е постигнато, понеже Русия се стреми към сближаване с англичаните. Нещо повече, след като вече е наясно, че никой няма да й позволи да погълне България, Русия прави всичко възможно да разпокъса България на колкото се може по-малки части, за да няма някаква досадна допълнителна пречка при завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите.

Цялата стратегия на Русия към Балканите е насочена именно към това – да завладее Босфора и Дарданелите. Това означава, че самото съществуване на България като държава и на българите като народ е несъвместимо с руската агресия на Балканите. 

Така че нека стане ясно, че не Западът е този, който ни разделя, а Русия. По време на Берлинският конгрес, Русия изобщо не се опитва да защити България. Надявам се, че вече ясно защо. Русия не се интересува дали България ще е цяла или разпокъсана. За Русия е важно да е близо до Цариград. 

И още нещо, с Берлинският договор се намалява срока на руската окупация в България от 2 години на 9 месеца. Той изрично задължава, в рамките на три месеца след изтичането на 9-месечния срок, Русия да изтегли всичките си войски от България. От самото начало той поставя руската окупационна администрация под международен контрол. Именно благодарение на международния контрол руската окупационна администрация е принудена да пристъпи към създаването на български държавни учреждения.  Днес, България продължава да се бори с “призраците” от миналото. Хората, които пишеха историята пред 1989 г са все още на власт и формират общественото мнение. Това са хора русофили и панслависти, чията основна цел е да накарат Русия да се чувства в България, като в своя територия.  

Трябва ли да чества 3-ти март?
Аз мисля, че трябва да му се отдаде дължимото, понеже въпреки всичко е важна дата в нашата история. Но трябва ли да е национален празник? Категорично не!  
Национални празници могат да бъдат 22 септември или 6 септември, но и трети март. Трети март слага началото на трайното руско присъствие в нашата страна. За съжаление от това почти нищо добро не е дошло за нас. 

Време е да се отърсим от призраците на миналото и разберерем, че ние като народ трябва да изберем своето бъдеще, а не друг да го прави вместо нас. 

Калоян Курдоманов

В помощ на пострадалите от с.Бисер

Mon, 20 Feb 2012 14:49:00 GMT

В началото на февруари група мъже от ХЦ "Прелом" участваха в инициираното от църквата пътуване в помощ на пострадалите от наводненията в с. Бисер.

По-долу ще прочетете репортажа на Любо, един от участниците в тима:

"На 11-ти и 12-ти февруари доброволци от ХЦ Прелом пътувахме до с.Бисер. На място се свързахме с вече пристигналите доброволци от църква Ел Шадай, с които заедно успяхме да помогнем на хората от бедстващото село.

Както се вижда от снимките доста от къщите в с.Бисер са разрушени от наводнението. Голяма част от хората останали без домове са настанени временно при свои близки и роднини. В центъра на селото имаше кризисен щаб, в който служители на различни ведомства планираха и разпределяха помощите за пострадалите.

Срещнахме представители на Гражданска защита, Горското стопанство към Община Харманли и Област Хасково, Червен кръст Хасково, Полицията, Военната полиция, Жандармерията и кметство с.Бисер. Тези институции работеха в различни направления - раздаване на временни помощи под формата на храни, дрехи и дърва, които щяха да стигнат за няколко дена, изчистване на речното корито, източване на събралата се в къщите вода.

Очакваха се да пристигнат комисии, които да пресметнат щетите от наводнението.

Нашите действия бяха главно в две направления - рязане и насичане на дърва за огрев, които се разпределяха между жителите на селото като всеки бедстващ получаваше по два чувала, за два дни. Също така помагахме на служителите от Гражданска защита при изчистването на речното корито.

Направи ни впечатление, че сме единствените доброволци в селото и самите граждани и институции бяха изненадани от присъствието ни.

Чудеха се какво ни е накарало да организираме пътуване на свои разноски, за да работим доброволно. В очите им имаше и много благодарност.

Безспорно това бе най-успешната християнска мисия, на която някога съм присъствал - без много думи успяхме да покажем любовта на Христос и това бе нещо реално, както за нас, така и за доста от хората, които срещнахме. "

Възпоменание за Васил Левски

Wed, 22 Feb 2012 07:33:00 GMT

автор: Даниела Беличовска

Една от най-емблематичните личности, за които има много писано и още повече премълчано, който оставя трайна следа в българската история, бит и народопсихология , е обикновеният, на пръв поглед с нищо неотличим от останалите, българин от Карлово – Васил Левски.

Повечето от нас познаваме Апостола на българската свобода, създал цяла мрежа от революционни комитети - с дни, месеци, години разчупвал робското мислене и нагласа на българина, накрая обесен за това - от страниците на исторически трудове и съчинения. Малко хора обаче са попадали на неговата богата кореспонденция с отделни личности, комитети, и цели градове и села, която се съхранява в голямо и красиво двутомно издание в Народната библиотека.

Въпреки невъзможността си да придобие по-висока степен на образованост, за което страстно мечтаел, но нямал необходимите средства,; въпреки това писмата на Апостола (които най-ясно разкриват неговата личност) свидетелстват за една богата култура, неприсъщи за времето си свободомислие и родолюбие, обезоръжаваща жертвоготовност и гореща любов към хората.

Левски е обичал да пише. Ето писмото му до Филип Тотьо, което, с малки изключения, е почти цялото:

"Приятелю и брате Филипе, ние , дейците, сме си посветили живота на Отечеството. Да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло, за да не изгубим, и да обменяме опити, а и да се съветваме един друг, да се изслушваме и да избягваме и най-малката гордост. Да не присвояваме за себе си нищо..., всеки, каквото си заслужи, то не му се изгубва, било добро или зло. Особено за нас, които до смърт сме решени и след освобождението, да служим на Отечеството, не трябват ни такива глупости - Ние сме жадни да видим Отечеството ни свободно, па, ако щат ми нареди да паса и патките после. Не е ли така? По мое мнение е така, най-правилно и най-човешко е аз да не гледам на днешните ми страдания и оскъдности във всичко, нито на ежедневното ми преследване от полицията от град на град, по села и кърища, па и от самите изроди български. Нито пък казвам, че щом съм бил способен в такива страшни и мъчни времена, а сега защо да не съм аз на еди-кое си място?... Напротив, на друг, ако му сече главата повече, трябва сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друго - някое по-долно.Всичко се случва и затова трябва да бъдем внимателни...

В това, братя,трябва да ни бъде всякога умът, за да не даваме лош пример. Ние, ако бъдем такива, тогава никой не ще се възгордее за себе си, за да се раждат вражди помежду ни, от каквито е пропаднало Отечеството ни - имаме хиляди примери. Щял да съди някой си, по някакво вишегласие - право или криво - да ми вземе това, което съм заслужил. Да му е просто!! Аз съм се обещал на Отечеството си - жертва за Освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Нека съди народът, а не аз да давам глас за себе си: това е презряно, глупаво и най-просто нещо. Какво искам аз повече, като гледам Отечеството ми, че е свободно? Нали такова е предначертанието ми - за него. А не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. Това трябва да бъде за всеки - такова предначертание и тогава работата ни ще свети. И българското ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа!!...."

Не знам какво повече би могло да се добави, може би това е пример за всеки човек, истински решен, да не живее за себе си, а да остави неизличима следа за поколенията след това!

Смятам, че във времето на ценностен кризис, в което живеем, е крайно необходимо да си припомним не само тези заветни думи на Апостола, а и казаното от Мерсия Макдермот за него:

"Много е лесно един човек да бъде убит и заровен в тъмната и безмълвна земя с вързани ръце и пречупен врат. Но когато този човек е живял не за себе си, а е превърнал своя живот в дела и идеи, които са преминали в съзнанието на другите - тогава става вече доста трудно да се прецени дали той е наистина мъртъв."

*18 февруари е денят на гибелта на Васил Левски

Седмица на брака, 7 - 14 февруари 2012г.

Mon, 06 Feb 2012 15:26:00 GMT

От 7 до 14 февруари за първи в България ще се проведе „Седмица на брака“.

„Седмицата на брака“ e създадена от английския предприемач Ричард Кейн международна инициатива, която има за цел да обедини обществените усилия за укрепване и насърчаване на брака и традиционните семейни ценности.

Тя се провежда ежегодно по същото време в над 12 страни по света, сред които: Англия, Америка, Германия, Чехия, Словакия, Румъния, Италия, Австралия, Холандия, Южна Африка и др. Инициативата включва редица мероприятия с цел разясняване ползите от брака и оказване подкрепа на двойки по пътя им към създаване на успешна връзка и укрепване на традиционното семейство.
Основната цел през тази година ще бъде популяризиране на инициативата, като желанието на гражданските организации, които я подкрепят, е семейните двойки в България да чуят, че е възможно да имат щастлив и успешен брак.

Седмицата на брака празнува здравия брак - съюзът между един мъж и една жена, които са направили взаимно посвещение един към друг до края на дните си, с цел, но не само, да създадат и отгледат потомство.

Координаторите на инициативата у нас призовават двойките да сложат брака си на фокус през тази седмица.Инициативата в България ще бъде популяризирана от граждански организации и личности, подкрепящи брака и семейството, като координатор е Гражданско сдружение „Асоциация общество и ценности“.

Защо е важно да обърнем внимание на брака днес?
Бракът днес е в криза. Наблюдаваме висока степен на разводите, самотното родителство, икономическа задлъжнялост, стрес, липса на качествено време с децата. Последствията от това влияят не само върху физическото, но психичното и емоционално състояние на личността, семейството, а оттам и на обществото. Най-потърпевши и уязвими са децата. "Седмица на брака" има за цел да противодейства на тези проблеми и да насърчи полагането на постоянни и целенасочени усилия за нейното преодоляване. Бъдещето на България е немислимо без силни и стабилни семейства.

Защо бракът продължава да е актуален?
Здравите бракове носят огромна полза, като създават сигурност и стабилност, заедно с много радост и забавни моменти, за съпруга, съпругата и децата. Бракът е институция, в която си заслужава двойката да инвестира време и усилия, а обществото да го цени и празнува. Седмицата на брака е също време, в което съпругът и съпругата да оценят един друг и да отделят време да научат някои нови умения, които да направят брака им много по-добър.

Възможно е човек да се научи как да има щастлив брак, понеже е въпрос на умения. Тази седмица е добър повод всяка брачна двойка да отдели време да инвестира за заздравяване на брака си, както и да вземе участие в дейностите, посветени на Седмицата на брака.

Какво сочат изследванията за ползите от брака?
Изследванията на социалната наука за последните 30 години неопровержимо доказват, че мъжете и жените, които са в брак и продължават да са в близки взаимоотношения, живеят по-дълго, наслаждават се на по-добро здраве и са по-доволни от живота. Бракът повишава емоционалното, физическото и финансовото качество на живота за всички членове на семейството. Тази социална институция е била съхранена през вековете, като осигурява жизненоважната взаимовръзка между поколенията и носи сигурност и стабилност. От духовна, емоционална, физическа, материална и социална перспектива бракът осигурява най-добрата среда за развиване на здравословно взаимоотношение.

Източник brak.bg

27 януари - Ден в памет на Холокоста

Thu, 26 Jan 2012 09:24:00 GMT

История

27 януари е обявен от Европейския съюз и Организацията на обединените нации за Ден в памет на Холокоста - избиването на шест милиона евреи по времето на Втората световна война. На този ден, 27 януари, през 1945 година е освободен концентрационният лагер Аушвиц, заедно с малцината оцелели затворници там. Исторически честването на тази дата като Ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста е резултат от срещата на трима мъже - американският президент Бил Клинтън, британският министър-председател Тони Блеър и шведският министър-председател Йоран Першон през 1998 година. Резултатът от тази среща е поставяне началото на инициатива за образование, събиране на информация и изследване на Холокоста. За първи път Денят в памет на Холокоста се отбелязва през 2000 година от 48 държави. През 2005 година ООН официално прие и определи 27 януари като Ден в памет на Холокоста. Честването на тази дата всяка година като Ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста има за цел образование на поколенията. Поколения, които не знаят грешките от миналото, ще ги повторят!

Фактите

Холокостът бележи един от най-тъмните периоди в човешката история. През 1933 година в Европа живеят приблизително девет милиона евреи, пръснати в 21 държави. След дванадесет години, през 1945 година, двама от трима евреи са вече мъртви. Днес, повече от шестдесет години след Холокоста, въпреки нашето познаване на историята и историческите особености на епохата, ние все още не можем да разберем това събитие. Холокостът е уникално събитие, защото не една древна варварска държава, но една цивилизована страна с много стойностна християнска история в лицето на своите законно избрани лидери решава и си поставя за цел да унищожи физически цял един народ! Когато евреите научават, че трябва да умрат, това е присъда, която не може да се обжалва, ситуация, в която няма милост, нито място за преговори, за помирение или за проява на състрадание… Евреите имат враг, който не приема никакво друго решение освен едно - тяхната смърт! Никой евреин не може да разчита на съд, на адвокат или на защита, той не може да спаси живота си, като помоли за милост или за прошка, за вината, че се е родил евреин… Той не може да получи милост, ако се предаде, нито може да предложи да стане доживотен роб и слуга на тези, които го мразят. Той стои пред присъда, която не може да бъде променена и избегната. Смъртта е единствената опция…

Призивът - да помним, за да не се повтори

Независимо от цялото знание за Холокоста, което имаме днес, независимо от информацията, с която разполагаме за събитията, станали преди малко повече от половин век, ние с вас все още нямаме никакъв разумен отговор на въпроса: Защо народите на Европа остават безмълвни и обръщат гръб на невинни хора, които умират, без да има причина? Как е възможно шест милиона души да викат за помощ и да няма кой да им подаде ръка? Защо са толкова малко народите и единици хората, които се изправят, за да защитят и спасят евреите? Защо Европа позволява да има Аушвиц?... Въпросите не спират до тук.
Има много снимки, показващи еврейски деца, върху които немските "лекари" са правили всякакви експерименти, които и днес ни карат да се срамуваме, че сме човеци. Как е възможно човешки същества да направят това на малки деца? Човешкият ум понякога отказва да даде отговор, той бяга и отказва да мисли за това, което е разбрал!
Но това са фактите и това е част от историята на Европа и нашето поколение и децата ни трябва да знаят за това, което се е случило по времето на Холокоста.

Публикувана със съкращения.
Източник: www.middlebeast-bg.blogspot.com

Отново Рождество в Бусманци

Wed, 21 Dec 2011 14:25:00 GMT

В сряда, 14 декември, 2011г. за пета поредна година група доброволци от ХЦ "Прелом" посети чужденците, задържани в Бусманци по случай наближаващото Рождество Христово.

Около стотина мъже и осем жени настанени в дома, на три групи, взеха участие в тържеството. Ачо и Вальо Александров бяха подготвили специални музикални поздрави на саксофон и китара, а Касо, Махари и Кунка разказаха своите свидетелства.

Още при влизането си в столовата, където се проведе тържeството, чужденците се усещаха действително добре дошли, поради любовта и вниманието на посрещащия тим.

Със същите думи "Добре дошли" и "Чувствайте се като у дома си" ни посрещнаха и полицаите от персонала на центъра. Много от тях припознават безусловната Христова грижа, любов и внимание към чужденците чрез доброволците от Християнски център "Прелом".

Докато Касо споделяше своето свидетелство с първата група чужденци осезаемото присъствие на Господа свидетелстваше в сърцата на хората за истинността на Библията. Махари проповядва от Божието Слово близо 30 мин. на втората група чужденци, близо 50 човека. Всички те слушаха притихнали макар, че идваха от мюсюлмански страни и най-вероятно бяха мюсюлмани.

Последната група, с която споделихме Рождество бе от отделението за семейства и жени. В действителност това бяха тинейджъри, чиито родители не са в България и осем жени от Китай, Камерун, Армения.

И трите групи чужденци сърдечно се наслаждаваха на изпълненията на Ачо и Вальо на саксофон и китара. Веселите мелодии едва ги задържаха да не затанцуват.

Всеки от присъстващите получи подаръци, осигурени от английската фондация "Трасъл Тръст". Около стотина чужденци от Индия, Сирия, Ирак, Афганистан, Иран, Камерун, Шри ланка, Македония, Китай, Армения, Конго и други държави по света чуха Евангелието. Някои от тях получиха Библии на български, английски и арабски език. Няколко човека в молитва приеха и изповядаха Исус Христос за свой Господ и Спасител.

От снимките ще усетите настроението, любовта и жаждата на тези хора за Божието слово. Моменти на приятелство, които за дълго топлят сърцата ни и отново ни уверяват, че по-блажено е да даваш, отколкото да получаваш.

Елена Дянкова

източник: prelom.bg

Организации отхвърлят Закона за детето

Wed, 30 Nov 2011 11:40:00 GMT

Граждански организации алармират за съмнителни европейски практики, водещи до разруха, контрол и отделяне на децата от техните семейства.

София 24.11.2011 Седем граждански организации изпратиха Становище до управляващите относно предложения от Социалното министерство "Закон за детето", с настояване да бъде отхвърлен.

В Становището те посочват, че проектозаконът изземва в значителна степен правата на родителите да отглеждат и възпитават децата си, като ги прехвърля на държавата. "Социални служители ще могат да определят кое е вредно за децата на база на твърде общи и недефинирани в Закона термини, което ще отвори врати за редица злоупотреби", се посочва от гражданските организации.

Според тях стотици хиляди отговорни български родители много лесно и неправомерно могат да попаднат под субективните интерпретации на този Закон, в който държавата си запазва правото да дефинира всяко поведение на родителя като вредно и опасно.

Проектът на "Закон за детето" ще даде възможност за бързо изземване на децата от страна на държавата, нарушавайки правото им да израснат в семействата си. Родителите ще трябва да се съобразяват изцяло с мнението на децата си, ако не искат да попаднат под ударите на Закона.

Освен това организациите посочват, че Законът дискриминира родителите и потъпква техни основни права, гарантирани от Конституцията на България (чл. 47), а именно: "отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители".

Освен Конституцията гражданските организации алармират за грубо нарушаване на текстове от редица европейски закони, ратифицирани от Народното събрание на Република България като: "Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи", "Конвенцията за правата на детето" и "Международния пакт за гражданските и политически права".

Те посочват, че ако този проектозакон бъде приет, едно дете може да бъде иззето насила от родителите си и предадено за осиновяване само поради проявено към него "небрежно отношение" или сигнал от съсед. Според тях Законът дава право на социалните служби, с помощта на полицията, да се намесват и да изземват децата, преди да е внимателно проверен конкретния случай.

"По този начин се създават сериозни предпоставки за финансови злоупотреби и престъпления", считат организациите.

Като пример за последствията, които може да има подобен Закон, те посочват Швеция и Германия, където деца биват легално иззети от социалните служби за това, че родител е повишил тон, пропуснал е имунизация, или е дисциплинирал детето си. Те са категорични, че се отваря път за упражняване на диктат от страна на държавата върху семейството.

Според гражданските организации, с приемането на този Закон ще бъдат узаконени съмнителни европейски практики, водещи до разруха, контрол и отделяне на децата от техните семейства. Поради тази причина те призовават обществото и управляващите да отхвърлят настоящия проект на "Закон за детето".

източник: Асоциация Общество и Ценности http://sva.bg

"Справедливост 21" ще продължи да бъде острие

Mon, 07 Nov 2011 13:02:00 GMT

Интервю на prelom.bg с Елена Дянкова*, председател на сдружение "Справедливост 21" и Национален координатор на Европейската мрежа срещу расизма за България. Повод за интервюто е развитието на дейността на гражданска инициатива "Справедливост 21" към ХЦ "Прелом" и преминаването и в сдружение, за което църквата има важен принос.

- Тази година Гражданска инициатива "Справедливост 21" към ХЦ "Прелом" се регистрира като самостоятелно сдружение. Какво наложи тази промяна?

- През април тази година Гражданска инициатива "Справедливост 21" беше регистрирана по закона за юридическите лица с нестопанска цел, с обществено полезна дейност. Това беше една закономерна промяна. Разрастването на дейността на Гражданска инициатива "Справедливост 21" и активната и дейност, заедно с други организации, в областта на промяна на законодателството, работа с медиите, помагане в отделни казуси на лица, търсещи убежище и бежанци, изградиха "Справедливост 21" като един инструмент в гражданското общество, не само за социална помощ, но и за промяна на нагласите в обществото, както и на закони, касаещи техния статут в страната.

Промяната в юридическия статут на ГИ "Справедливост 21" беше наложителна поради нивото, на което работехме и разрастването на дейността. Видяхме, че за да можем да продължим да се разширяваме и наистина да изпълним това, което сме приели като слово от Бога за цел на сдружението (Исая 1:17), наложи да направим регистрация на инициативата като сдружение.

- В каква посока са насочени усилията ти в момента?

- Като настоящи цели сме си поставили да продължим да помагаме на уязвими групи от хора и актуално за нас е изработването на сайт на организацията. В момента партнираме на една неправителствена организация по проект за професионална интеграция на мигранти като помагаме на самотни майки-бежанки предимно от Африка и арабския свят да оценят своите компетентности и намерят работа.

От друга страна Гражданска инициатива "Справедливост 21" продължава да бъде търсена за експертно становище в областта на расизма, дискриминацията и престъпленията от омраза, както на разрешаването на конкретни казуси.

- Кои са някои от по-важните действия, които "Справедливост 21" предприе през последните месеци?

- Последната въвлеченост на сдружението беше в декларация до наблюдаващия прокурор по убийството на Ангел Петров в Катуница с искане за публичност и откритост на разследването и делото. В резултат на тази инициатива към искането се присъединиха 14 неправителствени организации.

Нашето искане беше изпратено до пет европейски институции, които наблюдават и работят в сферата на правата на човека и малцинствените групи в 27-те членки на Европейския съюз. Бяхме подкрепени с писмо от Секретариата на Европейската мрежа срещу расизма (ЕНАР) в Брюксел.

- А в международен план?

- От 2010 г. "Справедливост 21" е национален координатор на ЕНАР за България, в мрежата на която членуват 16 организации. Мога да кажа, че за една година сме станали организатор на три кампании на гражданското общество срещу расизма.

Като инициатива сме търсени за експертно становище и мнение и поради факта, че през годините информирахме активно медиите за хода по делото на Майк на трите инстанции, на национално и междунарународно ниво. Това даде гласност на случая. Бяхме потърсени и от Бюрото за демократични институции и човешки права към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

От две години насам ние редовно провеждаме срещи. Участвах в един много полезен тренинг във Вършава отосно мониторинг на престъпленията от омраза. Такъв мониторинг вече бяхме направили по казуса на Майк. Този случай беше използван на преден план пред всички 24 участника като емблематичен за показване процеса на мониторинг върху дадено престъпление от омраза.

- Има ли промяна след спечеленото по случая с Майк дело?

- Въпреки негативизма спрямо справедливостта на съдебното правораздаване като цяло в България, хората, с които контактувам и организациите (основно всички правозащитни организации са запознати със случая) при срещи, разговори, форуми, виждам как тази справедлива развръзка променя нагласите. Тя дава кураж и надежда, че е възможно това да се случи в България.

Искам да изтъкна ролята на Майк като позиция и отношение. През цялото време той беше с убеждението, че помага за промяната на ситуацията в България. През 2010 г. например имахме десет случая, в които помогнахме на хора пострадали от расово насилие. Половината от тях бяха свързани със сериозни рани нанесени главно от скинхедс, но повечето от тях, поради страх от отмъщение, отказаха продължаването на целия процес.

В тази връзка Майк прояви голяма смелост да извърви пътя докрай. Явявайки се 11 пъти в съда, виждайки хората, които са го нападнали, преживявайки всеки път техните показания е изключително трудна задача. Неговата вяра в Бога и прошката спрямо извършителите му помогнаха не само да премине през този процес и за финализиране на делото, но също да продължи да се състезава и да не губи надежда, че ще успее в футболната си кариера. Той като човек, който познава много хора от Африка у нас, казва, че според тях значително по-лесно се живее сега в България.

- На какво отдават промяната?

- Те я отдават на делото, което спечелихме, понеже когато беше нападнат, нигерийската общност в София беше готова да излезе на улицата за отмъщение с оръжие. Имаме доказателствата, че това е било подготвено да се случи.

Определено съдебното дело доведе до това, което сме имали и за цел – присъдата на единия от нападателите да бъде сигнал за младите хора, че подобно престъпление се наказва. От друга страна, то води до примирение в обществото с хората с различен цвят на кожата. Като цяло случаят на Майк, неговото решаване, позитивните последствия от него, са много показателен пример за реална трасформация на обществото.

- Какво е мястото и ролята на ХЦ "Прелом" за дейността на "Справедливост 21"?

- ГС "Справедливост 21" е родена изцяло от ХЦ "Прелом" и води началото си от случая, за който споменах, показвайки сърцето на Бог към чужденците и към отделната личност. Това е в основата на целите и устава на сдружението, в чиито учредители са членове на ХЦ "Прелом".
Една от силните страни е доброволния труд и въвличането на хора за служението в Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци.

През годините църквата е помагала на хора настанени или излезли от Бусманци да си намерят работа, квартира, за медицински прегледи и закупуване на лекарства. Също и в процеса на придобиване на бежански или хуманитарен статут. За четири години над 35 членове на "Прелом" са се включили в тимовете за ежемесечно служение и благодарение на това над 850 чужденци от 27 държави са чули Евангелието. На 350 от тях е послужено с молитва и съветване, а 25 мюсюлмани са приели Исус Христос за свой Господ.

Църква "Прелом" продължава и сега да е основен дарител, наш партньор и да играе ключова роля в развитието на дейността на сдружението.

- Какво още успяхте да постигнете на национално ниво?

- В България заедно с две други организации през 2010г. станахме инициатор на промени в Закона за чужденците. Това е изключително полезна и голяма кампания на гражданското общество, в която 17 неправителствени организации поискахме от Парламента промяна на клаузи в Закона за чужденците, засягащи статута на живеещи от десетки години в България имигранти, които знаят български и са се интегрирали успешно в обществото. Те обаче нямат документи и са нарушени правата им за достъп до орбазование, труд и семейство. В резултат на това бяха променени някои членове в закона, касаещи статута на граждани от бивишите съветски републики, което е изключително постижение.

Участвахме в три заседания на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, едно от които бе свикано специално във връзка с нашето предложение. На него присъстваха както външни експерти, така и представители от Дирекция Миграция, МТСП и Външно министерство. Срещата продължи четири часа и бяха дискутирани сериозно предложенията ни. Това е един сериозен опит за нас като организация.

Искам също да отбележа, че опитът на "Справедливост 21" не е само в мониторинга на престъпления от омраза, като например случайя с Майк, но и като застъпническа помощ - да заведем един човек в полицията, да подаде жалба, да му помогнем при медицинските прегледи и документ от Съдебна медицина. Оценка за това са случаите, когато водещи правозащитни организации в България със сериозно финансиране препращат към нас хора, потърсили подобна помощ при тях със сигурността, че ние ще можем да направим нещата по най-добрия начин.

- В каква посока виждаш развитието на "Справедливост 21" оттук нататък? Какво предстои?

- Въз основа на досегашния опит, който имаме - за партниране с други български неправителствени организации в областта на правна помощ към бежанци и имигранти, психологична помощ към пострадали, социални дейности с тях, научни звена и институти - ние планираме да продължим да работим за целите на сдружението и да помагаме на уязвими групи от хора. Това са лицата търсещи убежище, бежанци и имигранти от други държави, които вече са се интегрирали в българското общество и с които ще работим за подобряване на тяхната квалификация, условия на живот и да се идентифицират с гражданството, което вече имат.

С времето качеството на предоставената от нас помощ значително се подобри. Само през 2010г. сме консултирали чужденци по социални и правни въпроси в 18 казуса; оказали сме помощ за доброволно завръщане в страната на произход; предоставили сме финансова и практична помощ; чрез социално медиаторство сме помогнали в процеса на интеграция на чужденците, получили хуманитарен или бежански статут. Благодарение на това ние ще привличаме повече психолози, социални работници и други в зависимост от това, по какви проекти работим. Заедно с това «Справедливост 21»ще продължи да изпълнява основната си мисия - да бъде винаги острие на гражданското общество в битката за гарантиране на справедливост за личности и групи от хора, които се сблъскват с расизъм, ксенофобия и религиозно преследване.

* Елена Дянкова е председател на сдружение "Справедливост 21." Тя има Магистърска степен по Социални дейности - Управление на институциите за социална работа в СУ "Св. Климент Охридски." Елена е национален координатор на Европейската мрежа срещу расизма (ЕНАР) в България.

** Стих от книгата Исая (гл. 1 стих 17) в Библията, който гласи следното: Научете се да вършите добро, настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата.

източник: prelom.bg

Сурогатството НЕ трябва да бъде разрешавано!

Tue, 01 Nov 2011 08:54:00 GMT

Лука Воланте е президент на групата на Европейската Народна Партия/Християндемократи в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа. Той е у нас като част от групата наблюдатели на местните и президентските избори. Покрай ангажиментите си по вота Воланте даде излаз на позицията си по въпроса на сурогатното майчинство пред BNews. В сряда предстои проектозаконът за узаконяването му да бъде гледан в парламента.

- Г-н Волонте, каква е позицията на ЕНП по въпроса на сурогатното майчинство?

- Не съществува официална позиция на ЕНП по отношение на сурогатното майчинство. И все пак е ясно от цялата Програма за ценностите на ЕНП, от извеждането на преден план на достойнството на човешката личност от зачеването до нейната естествена смърт в хетеросексуалното семейство, че темата за сурогатното майчинство контрастира с всички основни ценности на ЕНП.

Всъщност , ако се отстоява достойнството на личността още от нейното зачеване и ценността на семейството, не би могло да се приеме, че могат да се одобрят закони, които да са против правото на децата да знаят, да живеят и да бъдат възпитани от истинските си естествени родители и в собственото си семейство.

Още по-малко пък Всеобщата Декларация за правата на детето би могла да бъде пренебрегвана и потъпквана.  В подкрепа на казаното съществуват политически и морални основания, както и международни договорености, към които лично за мен се добавят и основанията на вярата.

Не виждам как един християнин (в моя случай един католик) би могъл да постави на мястото на Бога някой лекар в бяла престилка.

- Имате ли информация в колко страни в Европа е разрешено сурогатното майчинство? Каква е ситуацията в Италия по този въпрос?

- Нямам идея колко европейски държави имат специално законодателство по темата за сурогатното майчинство, във всеки случай не са много. В Италия не съществува никаква възможност от подобен род. Не съществува сурогатно майчинство, тъкмо защото бихме искали да зачитаме правата на детето, на родителите и семейните ценности.

Необходимо е да разберем страданието на тези, които не успяват да имат деца, но това не означава, че трябва да приемем подобно решени още повече, че съществува процедура по осиновяване. Броят на абортите в България е такъв, че при един добър закон, който да насърчава бързото осиновяване веднага след раждането, би могло да се избегнат абортите и да се направят щастливи хиляди семейни двойки всяка година. Един подобен закон би наредил България сред най-напредналите страни в цяла Европа и западните страни. Единствено недоволни ще бъдат големите аферисти, които спекулират с човешкото страдание чрез подобни експерименти.

- Има ли случаи, при които заместващата майка отказва да предаде детето или прави аборт, защото се отказва от процедурата?

- Има подобни случаи в Съединените Щати, където майки не са пожелали да дадат роденото от тях дете на семейна двойка. Отделянето на детето от собствената му майка и то още от първите мигове на живота е огромна и ужасяваща несправедливост.

- Какви са законодателните механизми това да бъде избегнато?

- Единственият истински юридически инструмент е да се избегне законодателство по темата сурогатно майчинство, което не е от никакво съществено значение за една нация. Защо да не се подобрят законите в полза на майчинството и на семейството, защо не се приеме специален закон за вътрешното и международно осиновяване? Защо не се борите с моралната и социална чума на абортите, разяснявайки на жените цялата сериозност, която крие прекъсването на бременността и че е по-добре да дадат детето си за осиновяване?

- Запознат ли сте с проекта на българския закон за сурогатното майчинство? Одобрявате ли го и известно ли Ви е, че българските- партии членски на ЕНП имат противоположни позиция по този въпрос?

- Не познавам българския проектозакон в тази материя, но съм изумен, че въобще се обсъжда подобен проектозакон. Не смятам, че в момент на такава международна и европейска криза „сурогатното майчинство” е приоритет, който трябва да се обсъжда в Парламента. С цялото ми уважение към моите приятели и колеги от ЕНП в България, смятам, че те могат и трябва да обсъдят мерки в полза на живота и на семейството. Социалната сплотеност и бъдещото развитие зависят от инвестициите в живота и в семейството, това е политическият „приоритет” в Европа, а не „сурогатното майчинство”.

- Вие сте автор на проект за Всеобща декларация за човешкото достойнство. Смятате ли, че всички партии-членски на ЕНП следва да защитават еднакви позиции по въпросите на биоетиката, сред които е сурогатното майчинство.

- Декларацията от Сан Хосе за „Човешкото достойнство” е документ, който прави история и има своя отзвук във всички всеобщи декларации, приемани по цял свят. Смятам, че българските партии, които принадлежат към семейството на ЕНП и са изправени пред етични и биотехнологични предизвикателства, би трябвало възможно най-скоро да излязат с общо становище, което да представят заедно в Парламента и пред обществото, и в което да отстоят човешкото достойнство и семейството.

- И все пак, ако приемем, че проектът бъде подложен на гласуване и приет от българския парламент, смятате ли, че е необходимо сурогатното майчинство да е разрешено само за двойките, които имат сключен брак, както е предвидено в проекта на българския закон?

- Сурогатното майчинство никога не трябва да бъде разрешавано. Повтарям, осиновяването е инструментът, който отговаря на желанието за майчинство и бащинство на лицата, които не могат да имат деца, което, разбира се, не означава, че тези деца могат да имат двама бащи или две майки...Достойнството на живота не би могло да бъде поверено в ръцете на някакви нови учени.
Внимание, да не изпадаме в тоталитарното изкушение да създаваме деца по свой образ и подобие или да вкарваме в „пазара” за сперма и оплодени яйцеклетки известни актриси и шампиони
в областта на спорта с илюзията, че „правим дете по мярка”. Всяко човешко същество е дар, а не пазарен продукт.

- Може ли да се предотврати превръщането на сурогатното майчинство в бизнес? И какви са вашите съвети по отношение на прилагането на едно такова майчинство?

- Бизнесът, свързан със сурогатното майчинство, е изцяло неизбежен. Всички сме чели, че съществуват семенни банки в САЩ, които продават сперма или оплодени яйцеклетки от руси, бели, красиви и високи донори. Или пък, че във Великобритания са се вдигнали цените за сдобиване на пазара със сперма и оплодени яйцеклетки...Не ви ли напомня за нещо това?
Не е възможно никой да не се сеща за експериментите на тоталитаризма и на националсоциализма от миналия век.

Идеята за съвършеното дете е трагедия за семейството и обрича детето, родило се по сурогатен начин. Наскоро Съдът в Люксембург излезе с ясно решение, че човешките ембриони са субект на правото, а не са обект за „лабораторни опити”, като даде справедлива дефиниция за човешкия ембрион още от мига на зачеването. Внимание, нека не си играем с живота! Що се отнася до закона за сурогатното майчинство, на който аз си оставам противник, то нека кажем, че никой не е в състояние да гарантира тотална прозрачност.

- Дали оплодени яйцеклетки и сперма, взети в България, ще бъдат използвани за експерименти?

- Ще се продават ли в чужбина? Дали в клиниките винаги ще има достатъчно коректен контрол? Повтарям, внимание преди да отворим тази врата. Щом веднъж се приеме норма за „сурогатното майчинство”, трудно е да проумеем докъде може да се стигне с течение на времето. Едно е сигурно – частните клиники ще направят много пари, а семействата и децата ще бъдат съсипани.   

източник: www.sva.bg

http://www.bnews.bg/article-37240

Отворено писмо срещу сурогатството

Tue, 04 Oct 2011 06:53:00 GMT

На вниманието на :
Г-н Георги Първанов, Президент на Република България
Г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България
Г-жа Цецка Цачева, Председател на Народно Събрание на Република България
Г-н Йордан Бакалов, Председател на Парламентарната Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите
Г-жа Десислава Атанасова, Председател на парламентарната комисия по здравеопазване
Г-жа Искра Фидосова, Председател на парламентарната комисия по правни въпроси
Г-н Драгомир Велков Стойнев, Председател на Комисия по труда и социалната политика
Г-н Огнян Стоичков Янакиев, Председател на Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта
Г-н Любен Петров Татарски, Председател на Комисия по регионална политика и местно самоуправление
Г-н д-р Стефан Константинов, Министър на здравеопазването на Република България
Българските медии

О Т В О Р Е Н О П И С М О

Уважаеми Дами и Господа,

Ние, долуподписаните представители на граждански и неправителствени организации, като представители на различни прослойки и групи на българското общество, искаме да изразим своето дълбоко безпокойство относно предложението да се легализира сурогатното майчинство в нашата страна, чрез внесените от Калина Крумова предложения за поправки в Семейния кодекс, Закона за здравето, Кодекса на труда, Кодекса за социално подпомагане и Закона за гражданската регистрация.

Нашите основни мотиви срещу узаконяването на сурогатното майчинство в Република България са:

- Безплодието е мълчаливо страдание. Ние се отнасяме с разбиране към всички бездетни семейства в България. Ние призоваваме обществото да приема такива семейства наравно със всички останали, без да оказва върху тях натиск на всяка цена и независимо от рисковете, да прибягват към технологии, които дават „бързо” решение на сложни човешки проблеми, какъвто е безплодието.

- Най-доброто за едно дете е генетичната майка (източникът на яйцеклетката), майката която износва плода и социалната майка (която се грижи за бебето след раждането му) да бъде една и съща личност. Във всички останали случаи детето е в опасност да се изправи пред дълбок психичен конфликт: Коя точно е майка ми?

- Плодовитостта има естествени граници (възраст, здравословно състояние). Днес все повече хора прекарват години наред в старание да не забременеят. После се оглеждат и откриват, че трудно зачеват. Това е страданието на младото поколение в България.

- Днес много често се говори за „правене на бебета”. Но бебетата се раждат, не се правят. Дори една такава подмяна на терминологията по един неуловим, психологичен начин променя нашите взаимоотношения със собствените ни деца, които се превръщат в продукт на нашата воля, стока на наше разположение, която днес може да се постави в една утроба, а утре – в друга. Децата са подарък, а не право.

- Когато една майка вземе новороденото си бебе в ръце, за нея то не е непознато, а същество, което е споделяло живота й през изминалите девет месеца. Специалнатаа връзка на сигурност и любов помежду им е вече установена. При заместващото майчинство се нарушава неповторимата генетична, биологическа и психологическа връзка между родителите и децата.

- Има ясна разлика между осиновяването и заместващото (сурогатно) майчинство. В първия случай на съществуващото дете се предлага нещо добро, което преди това му е било отказано. Във втория случай детето се създава, за да даде добро, което преди това е отказано на бездетното семейство. В първия случай се зачита интереса и се търси най-доброто на детето, при втория - на възрастните.

- В България, която заема 1 място в Европа по брой на изоставени деца до 3 – годишна възраст и където общият брой на изоставени, малтретирани и увредени деца надхвърля 7500 деца, не е ли възможно бездетно семейство да намери друг начин, за да осъществи своето дълбоко желание за родителство? Не е ли възможно чрез осиновяване или приемна грижа, чрез грижа за нежеланите и отхвърлените в нашето общество, да се намери по-добър начин за бездетните двойки да имат деца?

- Може ли сурогатното майчинство да помогне на страната ни да се справим с демографския проблем, при условие че всяка година у нас 50 000 жени правят аборт?

- За сурогатното майчинство са необходими жени, които са готови да родят деца, с които после без проблем се разделят и се дистанцират от собствената си рожба. Това ли са „майчинските” черти, които искаме да възпитаваме в съвременните майки, било то в името на алтруизма?

- Според внесените предложения, изискванията към заместващата майка са „тя да е български гражданин, на възраст между 21 и 43 години и с поне едно живородено дете”. Когато децата виждат майка си 9 месеца бременна и после хладнокръвно предава рожбата си на друга жена, как могат да бъдат сигурни, че те самите не са родени от друга жена? Как да бъдат спокойни, че майка им е способна истински да ги обича и няма да ги изостави?

- Най-доброто за едно дете е то да бъде заченато с любов между мъж и жена, които са в законен брак. Именно този християнски модел е помагал на България векове наред да се справя с демографските си проблеми. Всяко намесване на трета страна в този модел крие сериозни рискове за сигурността и психичното здраве на семейството и на детето.

За съжаление узаконяването на заместващото майчинство (сурогатството) ще позволи впоследствие на хомосексуалните двойки да имат пълното право да се възползват от него, което ще доведе до отглеждане на психологически ощетени деца, които няма да знаят кои в същност са техните родители, нито кои са те всъщност. Това е един основен екзистенциален въпрос за всяко човешко същество. Той може да доведе до истинска драма в живота и криза в самоличността на родените по този начин човешки индивиди.

Във връзка с гореизложеното, ние Ви призоваваме да положите всички усилия, според дадените ви от закона правомощия, предлаганите промени, узаконяващи заместващото (сурогатно) майчинство да бъдат отхвърлени като вредни, неетични и криещи сериозни рискове за бъдещето на Република България.

Ние също апелираме към открит обществен дебат по темата за заместващо (сурогатно) майчинство, включващ специалисти от различни професионални области, и възразяваме срещу опита обществото да получава едностранчива информация по този важен и актуален въпрос.

С уважение:

Петър Вълков, Клиничен психолог, Граждански форум за защита на детето и семейството

Проф. д-р Дечко Свиленов, Фондация "Приятели на България"

Д-р Благодатка Ангелова, Българска Християнска Медицинска Асоциация

Д-р Николай Неделчев, Председател, фондация за просвета и култура “СВЕТИЛНИК”

Доц. д-р Любка Танчева, Институт по Невробиология, БАН

Тома Николов, икономист, София

Д-р Кирил Свиленов, Председател, Българска християнска медицинска асоциация, София

Александър Калтакчи, Фондация „Светлина на Балканите”, София

Николай Неделчев, Председател, Обединени Евангелски църкви в България

Роман Юсюмбели, Икономист, София

Трифон Трифонов, Ръководител, група «За1», ЕПЦ Варна

Филипа Каменова, Психотерапевт, сдружение „Европа 2011”, София

Иван Хазърбасанов, Председател, сдружение „Добро бъдеще и надежда”, София

Мариана Вълкова, Социален работник, София

Иван Спасов, психолог, Ямбол

Габриела Генчева, Преводач, Велико Търново

Калоян Курдоманов, Старши пастор на «Християнски център Прелом», София

Росица Младенова, терапевт, София

Евгений Найденов, Свещенослужител, църква „Света Троица”, София

Гергана Цакова, инженер, София

29.09.2011г.

гр. София

PS Ако желаете може да подкрепите Отвореното писмо онлайн от тук или на адрес: http://www.peticiq.com/deca_semeistvo

Становище по повод репортажа на bTV

Thu, 01 Sep 2011 13:21:00 GMT

ДО:
ЛЮБА РИЗОВА
ДИРЕКТОР „НОВИНИ И АКТУАЛНИ ПРЕДАВАНИЯ” bTV

КОПИЕ ДО:
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
ДИРЕКЦИЯ ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ КЪМ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

СТАНОВИЩЕ

ОТ  КАЛОЯН КУРДОМАНОВ
СТАРШИ ПАСТОР И ПРЕДСТАВЛЯЛВАЩ «ХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТЪР ПРЕЛОМ»

Уважаема г-жо РИЗОВА,

Отправям към Вас настоящото становище в качеството си на старши пастор и представляващ «Християнски център Прелом», гр. София, който е местно поделение на вероизповеданието «Апостолска реформирана църква».

Част от нашата мисия и цел, като общност изповядваща ценностите на християнската вяра и отстоявайки истините заложени в Библията, е да помагаме на нуждаещите се и да обичаме ближния като себе си. Изпълнявайки това призвание, ние се стремим да променяме живота на околните към по-добър, според възможностите си.  Вярвам на Вас Ви е известно, че част от дейността на религиозните организации, регистрирани съгласно Закона за вероизповеданията /ЗВ/, е да развиват и подкрепят социални и благотворителни активности. Това е регламентирано в ЗВ чл. 6, ал. 1, т. 3, а именно: "Правото на вероизповедание включва и следните права: 3. да се създават и поддържат подходящи благотворителни или хуманитарни институции". В това отношение нашата организация има дълга история, тъй като сме били в основата на редица дарителски акции, осигурявайки практична помощ на хора в нужда под формата на храни, дрехи и др.

Защо пиша всичко това? Вечерта на 30.08.2011г. в прайм-тайма на вашата телевизия, бе излъчен репортаж в bTV Новините, който засягаше и коментираше първата хранителна банка в България, която е проект и се реализира от Фондация „Възможности за всеки”.

В същия репортаж крайно тенденциозно бе афиширано, че същата е стартирана от нетрадиционното вероизповедание Християнски център «Прелом», а тя на свой ред е продължение на забранената в миналото “Слово на живот”.

Гледайки репортажа, останах крайно озадачен от начина, по който бе представена новината - крайно тенденциозно, целейки да внуши негативно отношение спрямо подобни проекти и организациите, въвлечени в изпълнението им. По никакъв начин авторите на материала, провели т. нар. журналистическо разследване, не представиха фактите.

Уточняването в репортажа, че църквата е част от нетрадиционно вероизповедание „забранена в миналото”, като партньор на проекта, цели внушение за нелегитимност, което намирам за недопустимо.

Искам да ви уверя, че Християнски център «Прелом» е само една от няколкото неправителственни организации, които подкрепят проекта – foodbank (хранителна банка).

Важно е да се уточни, че една от неправителствените организации, подкрепящи инициативата, е международна фондация, отворила 130 хранителни банки във Великобритания. Надявам се, че не сте пропуснали този факт тенденциозно, споменавайки единствено и само Християнски център "Прелом".  

Вярвайки дълбоко във важността на медиите и тяхното влияние в обществото, искам да изразя моето дълбоко разочарование от начина, по който беше подготвен и излъчен репортажа, още повече - от очернянето името на ХЦ “Прелом”. Смятам, че по този начин вие целяхте и до голяма степен индиректно предизвикахте у зрителите си негативно отношение спрямо хората, изповядващи т. нaр. “нетрадиционни вероизповедания”.

За медия като bTV, която претендира и афишира, че е обективна и независима, това е НЕДОПУСТИМО и НЕПРИЕМЛИВО. Факт е, че протестантското крило на християнството, към което се числи църква ХЦ «Прелом», е третото по големина в страната ни (с общо 64 476 души) и второ по големина в София, София област, областите Видин, Кюстендил, Монтана, Перник и Ямбол, според данните от последното преброяване тази година. Протестантството има над двувековна история и традиции у нас, а евангелските църкви и вярващи имат ключово място и роля с приноса си за свободата и развитието на България.    

Предвид горепосоченото и въз основа нарушения от медията ви Закон за радиото и телевизията и Етичния кодекс на българските медии, настоявам за публично извинение от ваша страна в същите времеви диапазони, в които бе излъчен репортажа за foodbank по bTV на 30.08.2011г.   

С уважение, 

Калоян Курдоманов  
Старши пастор на ХЦ «Прелом»

източник: prelom.bg

Още по темата: Опровержение на фондация "Възможности за всеки"