Променени животи

Благословени сме от връзките си с ХЦ Прелом

Tue, 15 May 2012 10:52:00 GMT

През месец април се състоя двудневна среща на лидери от църква "Победоносна благодат" и ХЦ "Прелом".

Като апостолски център, ХЦ "Прелом" се грижи и подпомага църкви и служения в България, Сърбия и Македония. Една от тези църкви е "Победоносна благодат" в гр. Перник, която се води от п-р Петър и Алиса Пееви.

По-долу ще прочете впечатления от проведената лидерска среща:

Петър Пеев,
пастор на църква "Победоносна благодат":

"Искам накратко да споделя благословението от съвместната ни работа с „Християнски Център Прелом”. Църквата, която водя в Перник ”Победоносна благодат, ” имаше и има нужда от помощ, за да премине в нов сезон. В такъв момент много трудно лидерът или лидерството на местно ниво сами биха се справили. Обърнах се към пастор Радослав Илиев, за да търсим заедно Бог и да мислим за стратегическите промени, които трябва да извършим.

Мога да свидетелствам колко много помогнаха тези срещи за разясняване на видението и целите на църквата, за изработване на структура, която да даде възможност за утвърждаване и растеж. Заедно с лидерите на нашата църква успяхме да се потопим в работна атмосфера; да мислим заедно за бъдещето на „Победоносна благодат”, да плануваме, да приоритизираме, да очертаем картината, която сме се запътили да осъществим.

Работата продължава.
Въпреки че не сме еднакви и имаме своите собствени цели и модели на развитие, църква „Победоносна благодат” продължава да сработва и използва ресурсите на ХЦ „Прелом”. Особено съм удовлетворен от това, че можем да имаме своя собствена идентичност като църква, да осъществяваме това, което е в нашите сърца, Божието видение и същевременно да приемем потенциала, силата и мъдростта, които Бог е дал на Християнски Център "Прелом".

П-р Радослав Илиев:
презвитер в ХЦ "Прелом"

"Бях благословен да прекарам време с лидери, които мислят за бъдещето и развитието на църква "Победоносна Благодат". Тези два дни, както и срещите ни преди това, бяха посветени на ясната дефиниция на специфичното видение за църквата в Перник, ценностите които ще бъдат в основата на тази църква и същевременно да работим върху стратегията за изпълнение на това видение.

Мисля, че това помага много за да се види връзката между "малките" неща които се вършат всеки ден и по какъв начин това допринася за осъществяване на видението, което Бог дава на църквата. За мен е вдъхновяващо да работя с тези млади лидери от църква "Победоносна Благодат".

Раждането на дъщеря ни Дана

Thu, 12 Apr 2012 08:03:00 GMT

Раждането на дъщеря ни Дана

От Иво Орешков

С тази история искам да споделя свидетелството за раждането на второто ни дете – Дана.

Искрено благодаря на всички, които сe молихте за нас и ни подкрепяхте.

В началото на месец януари Бог ме водеше да започна 2 седмичен пост. Тогава още не знаехме, че има проблем с бременността на жена ми. След като поста ми беше започнал, Цветелина отиде на консултация (рутинен преглед) и се установи проблем - бебето беше прекалено малко и бе спряло да расте, плацентата не функционираше достатъчно добре и не успяваше да го храни. Няколко дни по-късно съпругата ми постъпи в болница. Лекарите казали, че най-вероятно ще се наложи раждане чрез секцио, тъй като бебето е ражположено седалищно и след това лекуване отвън.

Термина на Цветелина беше определен за 1-ви март и до него имаше повече от месец.
Казахме на Бог, че не искаме бебето да излиза по-рано, но се доверихме на Божията воля и най-доброто, тово което Той прецени, че е правилно.

На 25.01 през нощта жена ми получила доста силни контракции и на сутринта родила по абсолютно естествен начин, без за се налага операция. Това по никакъв начин не е повлияло на състоянието на детето – то веднага проплакало. Оказало се също, че детенцето тежи 1.8 кг. т.е. с цели 600г. повече отколкото било определено при предварителните прегледи на видеозон.

Вярвам, че поради поста ми Бог е задвижил благодатта и силата си за Неговото най-добро за нас и бебето.
Отначало доста се притеснявах, но след като осъзнах факта, че Бог ме е водил в този пост, за да стане това, което е най-добро за бебето, в мен дойде мир. Вярвам също че молитвите на всички ни са допринесли много за това, което се случи. То е Божието най-добро за нас!  
Дана бе изписана от болница 37 дни след нейното раждане. Всеки ден жена ми носеше кърма в болницата, с която да хранят бебето. Седмица преди да бъде изписана, Дана успя да засуче и сега се храни по най-добрия начин за нея! Към момента всичко е нормално и Дана расте здрава и щастлива у дома!

Благодарим на Бог за Неговата благодат, която ни преведе през този не лек период!

Снимка: Влади Балевски

Копнежите на женското сърце

Wed, 07 Mar 2012 11:56:00 GMT

Автор: Снежина Георгиева

Наскоро си мислех за моя живот - вече осем години съм майка, а преди това осем години съм работила в банка, както и на други места. 8 на 8 - замислих се, взех да ги сравнявам. Какво научих на двете места? Какво изгради това у мен? Не съжалявам за нищо, което се е случило - видях ползите и недостатъците; бях изградена.

Как е възможно за съвременната жена да съчетае отговорностите в живота си - почтеност, състоянието на духа, професия, хобита, майчинство и родителска грижа, приятелства и забавления, не на последно място добра съпруга и т.н. Има ли време за всички тези неща по-горе? Възможно ли е да се съчетаят в хармония? Нужно ли е? Все важни въпроси, които вълнуват много представители на нежния пол.

Живеем в динамично време, комуникациите се развиват толкова много, има възможности за работа от вкъщи, за гъвкаво и намалено работно време, така че да се съчетават домашни със служебни задължения. Разбира се, има и трудни ситуации без много избор. Хармония едва ли ще постигнем някога, самите ние толкова се променяме.

Смятам, че отговорът е индивидуален и специфичен за всяка жена, семейство и ситуация. Понякога накланяме тежестта в едната посока, в друг момент от живота си - в друга. Обикновено едно е водещото към даден сезон, в който се намираме, но е добре да се движат и останалите.

Работата възпита у мен постоянство, вярност, любезност и търпение към различни хора, непримиримост към ситуации; спечелих доверието на другите. Изключително важна сфера от живота.

Майчинството - така се случи, че трите ни деца са с малка разлика и се озовах за толкова години вкъщи по собствено желание. Продължавам, вече правейки много други неща. Като жени ние имаме голямата привилегия да участваме в раждането и отглеждането на потомството. Организмът на жената цял живот се подготвя за този момент - утробата да възпроизведе живот. Сърцето на жената иска да дава живот. Помня, когато желаех да имам дете след първата година на брака ни - на стената си бях сложила една снимка на бебе и се молех всеки ден. То беше със сини очички. Първата ми дъщеря много приличаше на него.

След втората ми бременност докато разчиствах дрешките, намерих едно мъжко комплектче, някой ми го беше дал. Дълбоко в себе си много исках и момченце, но беше все още като мечта, а и мнението на роднините беше, че две са достатъчни за моята възраст. Все пак си запазих дрешката в синьо.
Не след дълго имахме момченце. Бог харесва копнежите на женското сърце. Разбрах колко ме обича и ме познава в дълбочина.

Децата ме научиха да бъда по-гъвкава, изобретателна, вършеща по много неща. Развих умения, които досега нямах. Мислех, че съм търпелива, но вкъщи е истинското училище за търпение. Един от моите най-прекрасни моменти е, когато момичетата се научиха да четат и не можеха да спрат и аз имах възможността да бъда до тях. Или пък , когато момченцето охапва кака си и се извинява....
Историите, снимките и филмите в едно семейство са безброй.

Предизвикателствата на ежедневието
За семейството ни винаги е било важно да движим заедно всички сфери от нашия живот. Спомням си, че когато имахме малко бебе със съпруга ми вкъщи, ние решихме, че ще инвестираме в брака си и го оставяхме от време на време на близък човек, за да можем да излизаме само двамата. Взаимоотношението ни е важно, защото ще прекараме целия си живот заедно, а децата са само период от него. Разбрах, че е задължително да отделям време и за себе си - да си чета, на кафенце с някой, наскоро се качих на зимни кънки след дълга почивка и беше освежаващо, че не съм забравила.

Поради обществото, в което сме живяли, ми отне доста време да осъзная, че моята идентичност не идва от работата ми или дори майчинството, но от реалното развитие на характера и развитието ми като личност. Състоянието на моето сърце пред Христос е по-важно от всичко друго.

Живот в страх от Бога
Ние ще носим отговорност пред Бог за своите решения и постъпки, затова не трябва да го забравяме, а да преминем дните си със страх пред Него.

"Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце" Пр.14:1

"Подготви работата си навън и си я приготви на нивата, а след това и съгради дома си" Пр.24:27

Горните стихове и много други говорят за граденето на дома и жената често се споменава. Двамата с мъжа заедно участват в граденето на дома, но ролите им са различни.

Вторият стих по-горе ни казва за "работата навън" - смятам, че това е зрелостта и отговорността, която да поемем за живота си - т.е. да се развиваме като личности, да имаме професии, да знаем с какво искаме да се занимаваме и т.н. Много е важно и полезно да разбираме повечето от тези неща още преди брака, да не сме "деца", вземайки едно от най-важните решения в живота си.

Ние като жени, до голяма степен определяме сиянието в нашите домове. Децата, които създаваме, колкото и да са сладки, изискват много грижи, време и посвещение, лишаване от някои приятни неща.

Преминавайки през всичко това, аз се научих дълбоко да уважавам работата на всяка майка и жена, съпруга. Бог харесва и разбира жените - Той в действителност вярва в тях.

Нова възможност за мен и семейството ми

Fri, 09 Mar 2012 10:56:00 GMT

Предлагаме ви по-долу споделеното от Даниела за вярността на Бог към нея и нейното семейство:

"Искам да свидетелствам за една хубава промоция, или "отворена врата" пред мен и дома ми, в резултат на това, че реших да последвам напътствията, които Бог ми даде чрез нашите лидери, по-конкретно чрез пастор Стоян.

Преди известно време семейството ни премина през период на финансова дисциплина. Двамата с мъжа ми знаехме, че имаме нужда от това. Благодарна съм за конкретните съвети и насоки от пастор Стоян. Един от тях беше да потърсим начини за допълнителни доходи.

Молих се, като казах на Исус, че искам да се занимавам с нещо, което обичам да правя (а аз много обичам да пиша, това и казах на Бог), въпреки че е криза и не се намира лесно работа. Не искам да правя нещо само заради парите.

Бях забравила за тази молитва, когато преди дни ми предложиха участие в европроект, кандидатствах и ме одобриха. Ще водя курс по творческо писане на 10 и 12 клас, общо 12 деца. Нарекох го: "Литературно ателие - Аз пиша". Програмата, методите на преподаване, темите, определям сама, а заплащането е много добро!

Бог е верен и има такива промоции за всеки един от нас, особено, когато знаем как да се удоволстваме и да Му бъдем благодарни за това,че ни е подарил хора, които да осигуряват адекватна грижа, посока и защита за нас и църквата."

Не се налага втора операция

Mon, 06 Feb 2012 14:33:00 GMT

По-долу ще можете да прочетете и да се насърчите от това, което Цанка и Райчо споделиха пред църквата по време на неделната служба на ХЦ "Прелом" на 22.01.2012г.

Цанка: "Имах женско заболяване, поради което бях оперирана.
На контролните прегледи ми казаха, че има усложнения и се налага втора операция.
По време на две от неделните служби, както и по време на конференцията "Прелом 2011" служителите и хора от събранието се молиха за мен.
Когато отидох на следващия преглед се оказа, че съм се възстановила и не се налага втора операция. Чувствам се много добре, и благодаря на Бог, че това, което Той започва е верен да го довърши до края."

Райчо: "Заедно със съпругата ми бяхме планували пътуване до Стара Загора.
В петък вечерта, точно преди да тръгнем, изведнъж почувствах много силни болки в стомаха и гърдите. Поради това отложихме пътуването. Болките продължиха през цялата нощ и на другия ден. В неделя сутринта ставайки за служба отново усещах силни болки. Почти не бях спал и се колебаех дали да отида на църква. Реших да отида. Докато хвалехме Бог, аз започнах да танцувам и вдигнах ръцете си към Него. Изведнъж болките престанаха. Аз направих няколко по-резки движения - на ляво и на дясно за да се уверя, че болката наистина е изчезнала. Приклекнах - нямаше никаква болка.
Продължих да Го хваля. Благодарих на Бога за изцелението. От тогава нямам никакви болки.
Искам да благодаря и на хвалителите, които ни водят към Бога на всяка служба!"

източник: prelom.bg

Сърцето на майка отново започна да гори за Бог

Wed, 21 Dec 2011 14:52:00 GMT

По-долу искаме да споделим с вас две истории за намесата на Господ в живота на близките на членове на църквата, споделени във Форума на ХЦ "Прелом".

Сърцето на майка ми отново започна да гори за Бог

"Искам да ви дам едно свидетелство за майка ми. Бог е верен и Той може да закъснее с обещанията си, но винаги ги изпълнява. Преди две години имах сън от Бог относно майка ми и малко след това тя прие Христос за свой Спасител.
Започна да Го търси, да чете, молихме се заедно, но след известно време дяволът успя да ограби това, което имаше в сърцето й.

Молих се за нея, просто да срещне някой, който да може да й говори, да достигне до нея. Молих се Бог отново да докосне и съкруши сърцето й, наранено преди много години от загубата на сина и.

Мина се доста време и видях как тя сама започна отново интензивно да чете Библията. Един ден на работа при нея постъпи една жена. БОГ Е ВЕРЕН! Жената е протестантка и започнала много да й говори за Бог. Майка ми, още същия ден, се върна вкъщи и много разпалено ми разказваше какво са си говорили. Видях след време как тази жена достигна до нея и днес те са на молитвено събрание! Сърцето на майка ми отново започна да гори за Бог и виждам как тя се променя!"
Ирена К. (30.11.2011г.)

Служим на страхотен Бог

"Здравейте, искам накратко да разкажа едно свидетелство. Малкият ни син, Илиян, който е на 13 г., откакто се е родил (тъй като беше с криво стъпало), мина през седем операции. Сега е напълно здрав и е футболист. Тези дни го водихме на зъболекар. Днес, след един такъв по-специален преглед, лекарката, след като видяла снимката, казала, че венците и костите му са много зле и вероятно ще се наложи оперативна намеса в Лицево-челюстна хирургия. Казала, че дори и тогава той няма да може се оправи и че венците и зъбите му били като на старец.

Тези диагнози и прогнози тя беше изговорила пред сина ни и двамата с мъжът ми се прибраха притеснени. Също и аз. Мислехме какво ли не. След като вече знаехме през какво сме минали, ни беше много тежко. Сетих се обаче, че имам вас и Него!

Обадих се на няколко човека от църквата. Те реагираха веднага и взеха ситуацията присърце. До преди няколко часа имах усещането, като че ли нося чували с камъни на гърба си, после започна да става толкова леко. Бях провела единствено няколко разговора с различни хора. И Господ вече работеше, дори само от обикновените думи на някои от вас! И сега сме спокойни! Преди час, без да съм го планирала, стана така, че се чухме с друга зъболекарка. Обяснихме ѝ как стоят нещата. Оказа се, че не е нещо сериозно. Тя ни разпита за резултатите, и после ни обясни подробно какво да предприемем. Прегледи предстоят, но над цялата ситуация усещаме силно Божият мир, благодат и любов! Благодаря! Обичам ви!" Дани Б. (21.11.2011г.)

два дни по-късно Дани писа отново следното:

"Бог се намеси по-бързо, отколкото очаквахме! Вторият лекарски преглед, който беше осъществен от няколко лекари в един стоматологичен център, показа, че диагнозата на предишната лекарка, е била погрешна! Костите, венците и зъбите са абсолютно здрави! Има единствено два малки кариаса по дъвкателните пътища. Просто рентгеновата снимка не е била разчетена правилно!
Служим на СТРАХОТЕН Бог, Който винаги знае кога и как да се намеси и никога не закъснява!"

източник: Форума за членове на ХЦ "Прелом"

Отзиви от участници в "Прелом 2011"

Wed, 14 Dec 2011 13:09:00 GMT

По-долу можете да прочетете отзиви от участници в провелата се от 1 до 4 декември конференция "Прелом-2011" в София:

Веско: "Много е силно присъствието на Бог, казаха се неща, които бяха много точни. Словото, което излезе за младите хора е насърчаващо, понеже е важно да знаем посоката и това, в което си заслужава да инвестираме усилията си.
Направи ми силно впечатление, това, което ап. Георги сподели за ангелите, че на тях не им е дадено да благовестват. Това ще остане като отпечатък в мен и ще мога да го споделя с моите приятели.

Наталия (Монтана): "Специално за мен конференцията беше точно навреме. България наистина има нужда от управителни пророци и точно това се случи тук. Усетих, че небето се отвори за нас. Небето е отворено за нас в момента, за да може да се движим. Научих доста неща. Докосна ме това, което ап. Бакалов сподели за племето, за това че трябва да се идентифицираме, да си намерим нашето "племе".
Хареса ми и това, че синовете и дъщерите трябва да градят върху основата.
Много нови неща научихме и мисля да ги приложа в действие."

Данаил: "Конференцията според мен бе на много високо ниво. Това, което ми прави впечатление е, че отново се спомена за основата и че е вече положена. Това, което Бог ми говори на мен е нова надежда, растеж нагоре, повече зрялост. Направи ми впечатление дълбочината на словото, което Бог говори чрез апостола, повече сериозност, чистота във взаимоотношенията, в нас самите и заветните ни взаимоотношения с Бога, на които трябва да държим."

п-р Румен ("Царство на Христос", Габрово): "За мен конференцията почна с летящ старт. Това, което е в моето сърце още в началото, пророк Джон го дефинира по уникален начин и аз бях взет на небето в духа. За мен се разместиха пластове в духа, Бог сложи от силата си не само да получа отговори, но и да се справя с неща, които усещам в града ни и аз съм насърчен. Много отговори дойдоха в мен и се връщам с голямо очакване в Габрово."

Захаринка: "Много съм благословена. Наистина имах нужда от такова насърчение, от такова откровение от Господа за това отворено небе. Много преди Бог ми е влагал в сърцето да се моля точно за това. И това е един отговор за нацията, за църквата, невероятно преживяване. По време на втората вечер преживях много силно докосване. Отдавна не бях преживявала присъствието на Бог така. Много плаках. Чувствах се приповдигната и различна. Напоследък преминавах през различни трудности и това бе като едно отпушване. Благодаря на Бог, понеже живея за този миг наистина да видя и да преживея Неговата слава и съм много благодарна. Благодарна и благословена, че Бог ме е посадил в тази църква и че ап. Георги е моят апостол. Много съм израстнала и съм друг човек. "

Андрей (църква "Живот в святост", София): "Вярвам, че това е църква, която освобождава слово на национално ниво. Слава на Бог, че има апостоли като ап. Георги, които дават силно, но разбираемо слово. Това е човек, който освобождава силен дух, понеже самият той е силен.
В България през последните 20 г. са се проповядвали силни неща, но от слаби хора и това е направило нас самите и църквата като цяло да бъде слаба и далеч от това, което тя трябва да бъде. И хора като ап. Георги, екипът и ядрото на "Прелом" вярвам, че ще направят тази промяна и преход в духа и новият сезон, който е поставен - да се издигнат управителни пророци, които да поставят страната ни на едно ново ниво на управление. ...Искаме да видим разширяването на царството на Бога и сме щастливи да го видим от тук, от тази горница."

Илка: "Това което ми прави силно впечатление е че картината, която ни дава за пророка е много освобождаваща, някой който е същевременно естествен и абсолютно покорен на Бог. Практичните примери, които пророк Джон даде от живота си са много освобождаващи за нас, да няма това свръхизискване."

Петя: "Семинарът е голямо благословение за мен, най-вече личното споделяне и примери, които пророк Джон сподели. Хареса ми библейският фундамент, стиховете и това, което разказа от неговото лично служение и живот и богатият опит, който има като служител на Бога и пророк поставен над нациите. Това е уникално. Той е с уникална дарба и служение и аз съм благословена да имаме такъв човек в църквата."

Деси: "Тези няколко дни за мен бяха като треноровъчни дни, като някой който споделя сърце със сърце. Много ми допадна личното споделяне, опитностите от личния си живот, които пророк Джон Излеб сподели. Също така си мисля, че тези дни бяха и дни на очистване. Имаше неща, които бяха назовавани ясно и точно и като че ли това донесе очистване в сърцата ни.

За мен беше тренировъчно, очистващо и изграждащо време и връщане към автентичността на дара на управителния пророк.
За себе си практично приех това да не добавям неща на думите, които Бог ми дава, както и това когато имам нещо да съм свободна да споделия и да съм свободна да кажа "нямам нещо"."

Ваня: "Мисля, че Джон Излеб беше прав като каза, че Бог суверено издига хора в църквата и че трябва да бъдат разпознати в дома, където са. Много ми хареса, това което Джон Излеб каза за характера си, че вижда нещата черно и бяло. Това е нещо, което мен лично ме докосна, понеже кореспондира с моя характер и винаги съм смятала, че това е правилно и сега се затвърди в мен, а също и други ситуации и преживявания, които той лично е имал. Усетих, че споделя неща от "кухнята" на своя дар."

Адриана: "Определено съм предизвикана да търся Бог за много от нещата, за които Джон Излеб и апостол Георги говориха и вярвам, че Бог има какво да ми каже. Хареса ми, когато на вечерните служби пророк Джон декларира нов сезон в църквата, затварянето на една страница, свързана с полагането на основи. Сега имаме като бял лист пред нас, на който да градим и това определено ме вълнува. Харесва ми и съм доволна от това, което чух."

снимки: Христо Гюрковски

източник: prelom.bg

Чудо - сватбата на моя приятел

Thu, 20 Oct 2011 12:34:00 GMT

Не знам кой вярва в чудеса и кой не, но да ги има тези снимки е истинско чудо! Имах привилегията да снимам сватбата на моя приятел Вени ”полковника”. Само преди около 10 години той беше един от най-пропадналите пияници в града.

Съсипан от житейските си проблеми, той бе изгубил всякаква надежда и напълно се бе предал. Вече 50-годишен, живееше ден за ден, в търсене на мизерни суми пари, които да обърне в алкохол. По цял ден обикаляше из улиците с надеждата да намери цигара или поне фас.
Тогава го срещнах и му казах, че Исус го обича! Че Той има за него по-добър живот. Живот, в който той може да е истински щастлив.

Разбира се, трудно му беше да ми повярва, но винаги, когато му разказвах за чудесните дела на Бог, той ме гледаше с ококорени от удивление очи.
Имало е моменти, в които в вадил пистолета си (понеже е бивш военен) и го е насочвал към мен с думите: “ще те гръмна, защото знам, че ми говориш истината”.

Никога няма да забравя как една вечер в неговия мизерен апартамент, вонящ на цигари и алкохол, се молих за него. И той, както беше пиян, помоли Бог да му прости всички грехове и да му помогне. А Бог, без да обръща внимание на нетрезвото му състояние, видя сърцето му и взе думите му насериозно.

После поради ред причини бяхме изгубили връзка за около година. Но когато го видях след време, аз на свой ред ококорих очи от удивление.

Видях Вени на един християнски концерт с вдигнати нагоре ръце, благодарейки на Бог. На въпроса ми какво е станало с него ми отговори така: „Вече не близвам алкохол, ходя в протестантска църква, чета Библията редовно, а пистолета ми изчезна без следа и не мога да го намеря никъде. Сега съм истински щастлив и знам, че Исус ме обича!”

Живеехме в различни градове и се виждахме рядко, но поддържахме приятелството си. Въпреки че беше преживял два неуспешни брака поради проблемите си с алкохола, той мечтаеше да си намери жена и да създаде ново семейство. Редовно се молеше за това и вярваше, че Бог ще му даде още един шанс, за да го направи този път по прaвилния начин.

И ето, че Бог отново чу молитвите му и взе думите му насериозно. На 60-годишна възраст той откри своята половинка и я взе за своя законна съпруга. Вдигнаха голяма сватба в неговата църква и аз имах привилегията да отразя с фотоапарата си това Божие чудо, наречено любов!!!!

Иво Орешков

снимки: Иво Орешков

Марина: "Защо не избягах?"

Tue, 01 Nov 2011 12:06:00 GMT

Предлагаме ви по-долу вдъхновяващата история на Марина, която тя сподели с църква "Прелом" по време на неделната служба на 09.10.2011г.:

"Това, което преживях е нещо, което човек предпочита да сподели само с най-близките си хора...
С голямо смирение ще ви кажа какво се случи преди няколко месеца. Имах много тежка ситуация с мой близък човек. Понеже щеше да се самоубие, много усилия хвърлих в това да го разубедя. Някъде по това време реших, да се отпусна и да отида на един масаж, обявен като класически.

Както си лежах по корем и очаквах да дойде масажистката (както е нормално за класически масаж), тя дойде и ми каза: "Само за момент ако може да се обърнете по гръб. Аз работя с рейки" и за няколко секунди или минута направи някакви движения над мен, след което продължи с нормален масаж. Без да знам детайли за рейки, знаех, че не е нещо добро. Усетих с духа си какво направи тази жена в мен.

Само след два-три дни, аз вече се чувствах много зле. Не знаех какво ми е. Външно имах един симптом. Отекоха ми краката и заприличаха на гръцки колони. Не се открояваше нито глезена, нито коляното. Започнаха едни ходения по лекари, без да може да се разбере причината.

Знам, че тази жена направи нещо, въпреки, че се молих и се покайвах пред Бога, задето не скочих в тези няколко секунди, в които тя извършваше своите си неща.

Направиха ми изследвания и се откри, че имам голямо количество антитела - автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Но поради много големия брой антитела, всъщност се очакваха и много други по-страшни неща. Една лекарка ми го обясни така: "Имунната ти система, която е предназначена да те защитава, абсолютно и тотално работи срещу тебе. В момента активира един орган, после може да се очакват други, ревматоидни и т.н." Доста страшно.

По време на този период имахме един разговор с мъжа ми и сина ми, в който мъжа ми се опита да ми каже: "Ето сега, виждаш ли как опираш до лекари." Спомням си как казах едни думи, все едно се гледах отстрани и сякаш не аз ги казвах. Отговорих му: "През каквото и да минавам, аз знам, че с Бог ще мина". И докато ги казвах още, знаех, че това ще бъде изпитано.

На другия ден ме гледаха на ехограф и ендокринолога буквално подскочи като каза: "Гледали ли са ви досега?". Отговорих: "Не". Той каза: "Има лимфни възли с огромни размери, много пъти над нормата. Има малка вероятност това да е съпътстващо заболяване. По-голяма е вероятността това да е нещо онкологично."

Беше труден период. Междувременно имах среща с пасторите. Молиха се за мен и срещу духа на ню ейдж. Имаше освобождение.

В мен продължаваше да стои въпроса "Защо не избягах?". Може би поради непознаването на проблема с рейки, който се оказа страшен окулт, с голяма сила. Понеже с доста хора говорих за това и разбрах, че не всички знаят за рейки, а някои дори не бяха чували. Сега знаейки силата на това, в подобна ситуация, не бих се посвенила да избутам, дори ако трябва, жената.

Понеже задавах отново и отново въпроса "защо", помня как пасторите ми казаха да не се самообвинявам и осъждам.

Мина време и Святият Дух ми припомни нещо - за една неразкъсана (неправилна) душевна връзка с човек, който беше екстрасенс. Това бе послужило като мост и отворена врата.

Бях освободена от този дух и от духа на немощ. През това време дори и за миг не си помислях, че Бог няма за мене здраве. Абсолютно здраве. Знаете, свидетелствала съм ви преди четири години, въпреки всички прогнози на лекарите за пълно инвалидизиране, Бог ме изцели и имах пълно здраве.

През тези месеци се срещах с лекари, онкохематолози, които категорично казаха, че трябва да се оперирам. Просто категорично да се извадят тези лимфни възли. Но имаше и други, които казваха: "Нека да изчакаме. Структурата и формата им не показват онкологично заболяване". Аз бях съгласна с това да изчакаме.

Само преди няколко дни обаче, при поредния преглед при ендокринолога, той ми каза: "Въпреки, че не вярвам да има нещо онкологично, понеже прекалено дълго време не намаляват тези лимфни възли, ще трябва да направим биопсия."

Не съм вярвала, че ще мина през това нещо. Някой път наистина не знаем през какво точно ще минем. Добрата новина е, че не минаваме сами, минаваме с Бога. Резултатите от биопсията излязоха на седми октомври и показаха, че нямам никакво онкологично заболяване.

Знам, че това за човек може да е невъзможно, но от нас зависи, кой с какво ще се съгласи - дали да ходи в болести или да живее живота си свободен. Повярвали сме в Бог, който ни дава други обещания. Отдавам цялата Слава на Бог! Когато се държим здраво за Бог сме на най-защитеното място, на най-здравата опора."

източник: prelom.bg

Семинарът беше предизвикателен

Thu, 29 Sep 2011 06:45:00 GMT

По-долу ви представяме няколко отзиви от участници в семинара "Грижа, която променя животи", провел се на 3 и 4 септември т.г. в залата на ХЦ "Прелом". Говорители на семинара бяха пастор Джефри Уонг и п-р Стивън Тай от църква Тринити в Сингапур.

Благовестина: Семинарът беше много поучителен за мен. Научих много нови неща. Практично, ясно и съвсем разбираемо обясняваха. За мен това е семинар, от който реално мога да приложа наученото на практика.

Райчо: Семинарът беше - навременен, практичен и необходим. Много силно впечатление ми направи, че за да бъдем ефективни в грижата си за другите е необходимо да имаме сърцето на Бог.

Мая Ст.: Хареса ми практичния начин, по който подхождат към нещата. Много ме впечатли, че се свързват с човека и не се отказват, докато не успеят. Докато слушах това, се сетих за словото „Чукайте и ще ви се отвори”. Реален принцип, който досега не съм прилагала по отношение на хората.

Силвия: Това обучение доста ме запали за някои неща. Научих нов начин за това как можем да подходим към хората. Трябва да се усланяме не на себе си, а на Бог и Неговото Слово.

Илка: Семинарът беше предизвикателен и окуражителен не само с практичните неща, но и със свидетелствата, които споделиха говорителите. Бяха силни и ми вдъхнаха кураж. Нещата, които ни предадоха са много практични. Посвещение и решение е да станеш духовен родител.

Деница: Най-много ме впечатли посвещението на тези хора да правят ученици. Дисциплина, упоритост и търпение са качествата, които трябва да развием. Грижа, внимание и любов са ни нужни, за да сме отражение на Божието сърце.

Иван Гр.: Този семинар ме въодушеви за достигането на хора. Това е и основното ни призвание - да правим ученици. Важно е да не гледаме само на нас си, но да се грижим и за други. Първият ден семинара започна с притчата за блудния син. Мисля си, че трябва като по-големи братя да отидем и да посрещнем по-малкия си брат.

Ани: Хареса ми, че учебният материал беше представен творчески и интересно. Имахме възможността в малки групи да разиграем различни реални ситуации от живота, да коментираме наученото и да се молим.

За мен беше и много полезно, да видим различните "типове почва", когато мислим за състоянието на сърцето на човек, а също така много ясните насоки от Библията как да се молим за отделните хора и какво да очкваме като резултат.

И не на последно място - сърдечното желание да се погрижим за някой друг на практика, с действия и приятелство.

източник: prelom.bg

Отзиви от по-големите за лагера

Fri, 22 Jul 2011 07:50:00 GMT

Предлагаме ви впечатленията от "по-голямото" поколение тийнове по дух, участвали по време на тийнейджърския лагер, провел се от 4 до 9 юли т.г. в живописната Осоговска планина:

п-р Радослав Илиев, презвитер: "Според мен този лагер беше по-различен от предишния. Имаше доста повече време за разговори и дискусии с тийновете. Имахме време, в което заедно да се покланяме на Бога. Святият Дух се движеше така, че доста от тийновете споделяха лични неща и предизвикателства, с които се борят. Те отвориха себе си, като дадоха възможност на Бог да им послужи и да ги предизвика. Чух техни прекрасни свидетелства за ефекта от това време, което са имали с Бога на този лагер. Естествено не липсваха забавите, игрите и спорта. Мисля, че този лагер постави началото на един нов тип лагери, които предстои да организираме за младите хора."

Тодор Иванов: „Този лагер наистина беше много по-различен от другите. Имах уникалната възможност да се забавлявам с повечето от тийнейджърите, особено с тези, с които играхме на волейбол и футбол. Аз лично също имах нужда от промяна и на мен Бог също ми говори, като на тях, да променя някои неща в моя живот. Аз не съм много по-различен от тях, дойдох, търсейки Бога за промяна, да Го срещна, до съм по-близо до Него. Не съм присъствал на дискусиите, не знам какво точно се е случвало там, но най-много ме благослови присъствието на Бог на сутрешните молитви и последната вечер, вечерта на талантите, понеже Бог им е дал таланти.”

Ели Илиева: „На мен много ми хареса това, че имаше вечерен час, докато на тийнейджърите хич не им хареса. Аз лично много се надявам и занапред да е така.”

Веси: Това беше лагера в който придобих увереност, че мога да направя неща и че има какво да дам. Също беше време, в което можех да се забавлявам свободно. Радвам се, че успях да говоря с тийновете по-дълбоко и открито.

Насо (лидер на Тийнейджърското служение): „За последните няколко години аз не съм дълбоко удовлетворен след лагерите – имаме някакво надграждане, но не е това, което смятам, че Бог е искал да постигнем на тези лагери. Ние наблягахме твърде много на взаимоотношения, на това, тийнейджърите да имат време заедно, и в един смисъл оставяхме Бог на по-заден план.

Затова, когато правехме програмата за лагера тази година, решихме, че ще сложим фокус върху личността на Святия Дух. Когато им казахме, че програмата ще бъде натоварена, те не бяха щастливи, още повече, че добавихме и вечерния час, но съм сигурен, че цялото нещо беше добро. Просто фокусът беше на мястото си.

Не харесвам клишето, обаче наистина Бог се движеше много мощно на абсолютно всички събрания. Имаше две нови момичета, едното от които беше невярващо. Тя не само, че се спаси, но и прие кръщение в Святия Дух. Другото момиче след едно от събиранията ми се оплака, че само на нея Бог не и говори. Попитах я какво е чувствала, докато сме се молили, и тя каза, че е виждала картини!
Освен това наистина имаше страх от Бога – имаше ситуации с някои тийнейджъри, които веднага спираха да правят неща, когато им кажех, че по този начих нараняват Святия Дух. Това също много ме впечатли. Mога да кажа, че съм много доволен от лагера.”

Сашо: „ Младите хора са готови за това, което Бог прави – вижда се по начина, по който те откликваха на Бог на този лагер. През цялото време, през което се молех за тях, аз автоматично превключвах и започвах да се моля и за по-старото поколение. Никога не ми се беше случвало. И неслучайно, понеже Бог е сложил в нас депозит.
Ние, по-старото поколение, няма да имаме истинското удовлетворение, ако не се свържем с по-младите. ... Невероятно беше да присъствам на това как Святия Дух кръсти цяла група млади мъже, които живеят в свят изпълнен с перверзия, в дух на чистота.”

Михаела: Лично аз съм много освежена от този лагер. Имаме страхотни тийнове! Хареса ми тяхната искреност, откритост, чистота и дълбочина на споделяне по време на дискусиите ни в по-малки групи. Бог ми отвори очите да видя, колко много можем да им предадем като поколение.

източник: prelom.bg

Отзиви на тийнове за летния лагер

Mon, 18 Jul 2011 08:22:00 GMT

По-долу ще прочетете отзиви на тийнейджъри, участвали в летния лагер на ХЦ "Прелом", провел се от 4 до 9 юли, 2011г. в Осоговската планина.

Габи: За мен този лагер беше наистина едно невероятно преживяване. Първо, имах лично време с Бог, в което Той ми говори, насърчи ме и ми потвърди предишни пророчества и неща, които ми беше казал. Това се случваше по време на вечерните служби, също и на сутрешните молитви, които ние, тийнейджърите, запалени от Божието присъствие, сами си организирахме. Имахме също така невероятни дискусии – бяхме разделени в отделни групи и коментирахме различни, много интересни и актуални теми за нашето взаимоотношение с Бог.
Второ, запознах се с нови хора, а с други затвърдих взаимоотношения. Други, за които не знаех много, опознах още повече. Трето и не на последно място, си направихме един много як купон последната вечер, който беше част от вечерта на талантите, на която пък много от тийнейджърите се изявиха и ни изумиха с невероятните неща, които бяха измислили. Като цяло този лагер беше един от най-пълноценните и ...просто беше уникален, наистина ме промени.

Юлето: В началото бях малко скептична, мислейки, че програмата ще е страшно натоварена, но вярвах, че Бог ще ме изненада и така и стана. Интересното е, че успяхме да останем фокусирани върху темите. Семейната атмосфера, която се сформира на клетъчните групи, на които бяхме разделени, беше страхотна и всеки имаше възможността да изкаже мнението си и заедно да достигнем до истината.
Божието присъствие се усещаше дори когато се забавлявахме. Завързахме доста добри приятелства и затвърдихме стари такива…

Васко: На мен ми хареса фокусът на лагера, беше различен. С мен се случиха някои лични неща. Oсвен това взех решение да спра малко с лигaвенето. Е, разбира се, ще бъде в умерени количества. Иначе, естествено, ми харесаха забавленията. Вярвам, че всеки от нас имаше лични срещи с Бога. Аз имах проблеми, които, вярвам, вече имат разрешение.

Симо: Наистина на този лагер се усещаше присъствието на Бог. И с мен се случиха много неща, които бяха лични. Това е лагерът, който най-много ме промени.

Виктор: Според мен поне 80% , ако не и всички, които бяха на този лагер, са се върнали променени. Той беше много по-различен от всички останали, понеже фокусът беше друг – а не да стоим до 4 часа сутринта и после да нямаме сила за събиранията и молитвите. На някои хора не им хареса вечерният час, обаче си беше нужен. Мога да кажа, че събиранията бяха много силни.

Вики: На мен много ми хареса лагерът, защото дискусиите и женското събиране бяха много интересни. Научих много неща, които досега наистина не съм знаела.

Иво Иванов: За мен този лагер беше много силен. Не само, че се научихме да сме сол и светлина, а и да сме ученици на Исус. Деня след лагера, смятах да си правя упражнения и да тичам, но Святият Дух просто ме грабна и се молих доста дълго време. Просто наистина Бог ме промени. Имаше и забавления – наистина купонът беше страхотен. За първи път танцувам толкова. Просто беше супер.

Емо Коцев: На мен най-много ми хареса това, че на всяко събиране и на всяка молитва много яко се усещаше присъствието на Бог и някакси се научих да го задържам, не само докато се моля. Просто Го държа постоянно със себе си.

Ани Коцева: Това, което беше важно за мен, беше преди всичко времето, през което се молихме, защото чух от Бог някои много интересни и важни неща. Всичко съм си записала и ще си го премислям допълнително. Другото, което беше интересно, е, че на събиранията, въпреки че знаех повечето от нещата, ги погледнах от по-различен ъгъл и пак ми беше полезно. Освен това имах възможността да изразявам своето мнение и да говоря с по-малките, което, мисля, е било полезно за тях.

Ани Чипрянова: На мен това ми беше първият лагер, затова не мога да го сравня с останалите, но беше много хубав. Събиранията бяха много силни. Със сигурност си тръгвам променена оттук.

Теди: На мен много ми хареса лагерът. Страшно много се забавлявах, запознах се с всички тийнейджъри.

Глори: За мен лагерът беше много интересен. Запознах се с много хора и разбрах много нови неща за хора, които съм познавала. Молитвите и поклонението бяха уникални. Мисля, че Бог ме е променил много, и смятам занапред да се променям още повече.

Бети: Тъй като тази година станах на 19, това ми беше последният лагер като тийнейджър. Тийнейджърското е изиграло една много голяма роля в моя живот. Радвам се, че съм била част от него за този период от време. На този лагер много много ми харесаха клетъчните групи, защото обсъждахме теми, които наистина са актуални и според мен не трябва да се пренебрегват.

източник: prelom.bg

"Страхувах се да споделям мечтата си"

Wed, 29 Jun 2011 10:01:00 GMT

от Ангел Ангелов

Може би бях някъде в трети или в четвърти клас, когато редовно започнах да заспивам с една прекрасна, обаче тайна като ерес мисъл – когато порасна, да напиша книга, която да направи много лоши и нещастни хора по света по-щастливи и по-добри. Разбира се, страхувах се да споделям мечтата си с когото и да било, защото бях сигурен, че е прекалено красива... че въобще не може да се изпълни някога... и че едва ли аз ще стана толкова достоен, толкова способен, та това да ми се отдаде.

Помня как бях убеден, че не е възможно точно пък на мен да се случи.

Години по-късно вече – като закоравял безбожник, отрекъл се от чистата си детска мечта, аз престанах да вярвам в подобни млечно-розови залъгалчици. И като мнозина от хората от бившия соц-концлагер, тръгнах да диря спасението в опиума на религията и окулта. Водех разгулен студентски живот в София, сменях бардаците, марките алкохол, съкреватничките, приятелите... Исках всичко да заграбя от живота – да не пропусна нищичко. А в замяна на това, нямах никакви възражения да го напусна млад. Просто не виждах смисъл да се живее, след като вече не вярвах в нищо и в никого.

И тогава се случи нещо ужасно – моят обичан толкова много от мен дядо... почина.
Преживях го наистина ужасно. За пръв път поглеждах право в разкривеното лице на смъртта и в главата ми наизскачаха въпроси, от чиито отговори аз чувствах, че се страхувам. В мен се надигна усещането, че трябва да преосмисля живота си и да го променя. Все още не знаех как и ми липсваше опора. Обаче явно нуждата да изповядам тайните и явните си грехове е била толкова чудовищно голяма, че буквално започна да се излива с мастилото, изписващо ден... подир ден... подир ден... празните редове.

Така аз – без да съм го целял нарочно, съм заченал своята книга “Един ме спаси от ада”.
В онези месеци не знаех никакво друго облекчение, освен писането. Чрез него усещах, че сякаш повръщам вътрешностите си. Отровени и абсолютно разядени от онова всеядно същество в мен, което се беше задавило в тунеядството си.

Осъзнавах, че макар да романизирам историята си, като измислям все нови и нови неща, аз не пиша за измислен герой, а ЗА себе си и ЗАРАДИ самия себе си. Ала помня, че в началото не исках да си го признавам. Понеже това лакомо гризане на съвестта, заради което си го изкарвах на главния герой, чукаше постоянно на моята врата и настояваше постоянно за моето покаяние.

Защото аз... аз бях главният герой. И ми се налагаше аз да преживея бъдещето му.
Случи се на 17-ти февруари 1991-ва година в църква “Истина от Сион”. С посредничеството на тогавашния млад пастор Георги Бакалов преживях в един ден новорождение, освобождение и кръщение в Святия Дух.

Почти две десетилетия по-късно, върху основата на първата си изповед, написах романа-притча “Проклятието на Вълчата Дева”, чрез който вярвам, че Бог ще сбъдне моята детска мечта, вече осмислена по новому: читателите му да вкусят от щедростта на спасението в Исус Христос, както я вкусих и аз.

Oтзиви от участници в лагера на ХЦ "Прелом"

Wed, 11 May 2011 11:09:00 GMT

По-долу може да прочетете отзивите на участници в пролетния лагер на ХЦ "Прелом", който се поведе от 5 до 8 май т.г. в полите на Осоговската планина:

Божидара Йонова: Две седмици преди лагера усетих, че се случва някаква промяна вътре в мен. Това беше преди да пожелая да дойда на този лагер. Благодаря на Бог, че бях на този лагер и че се опознахме. Аз усещам тази промяна. Не мога да ви опиша какво е усещането, но всеки един трябва да го преживее. Този лагер е нещо съвършено ново от Господа за мен.

Тошко Иванов: Успях да контактувам с доста хора, да се запозная с тях, да видя как те мислят и виждат нещата. Работните сесии, които имахме сутрините бяха животопроменящи за мен. Имаше такова невероятно присъствие, когато се молихме, когато изповядвахме неща, когато трябваше да извадим от "чантата" на живота ни неща (тези, които бяхме на дискусията за емоционалното здраве). Това е уникално. Аз бях предизвикан за някои решения, да променя неща в моя живот - в сферата на финансите, времето. Имаше такава гъстота от неща, които да поема тези няколко дни. От една страна забавления, а от друга много ценни принципи, много ценни съвети, които да взема и да приложа в живота си.

Петър Чолаков: Ние се включихме втората вечер, когато беше играта с животните (маймуни, жирафи и т.н.). В един момент Бог ми спря погледа върху персонала. Не знам дали някой е обърнал внимание, но в началото те ни гледаха някак с недоумение, но малко по-късно сякаш започнаха да преживяват случващото се с нас. Недоумението им идваше от това как ние се веселим без алкохол.
Защото нашето общение е различно и съм сигурен, че Бог има какво да покаже на хората от света чрез нашия вид общение и взаимоотношения.

Сигурен съм, че тези хора дълго време ще коментират и споменават това, което са видяли. И мисля, че такива събирания, в средата на хора от света, ще влияят добре, защото Бог има какво да демонстрира чрез нас на тях.

Ани Коцева: За мен беше интересно понеже беше по-различно от лагерите, на които ходим само тийнейджърите. По-разширяващо действа. По принцип за мен е по-лесно, когато общувам с тийнейджърите. Установих обаче, че когато сме повече хора мога да общувам и с по-големите. Волейболните мачове бяха много готини.

Илка Дончева: На лагера беше много весело - можахме да се забавляваме всички заедно независимо от възрастта ни. Успях да се запозная с нови хора. Забавлявайки се, успях да прекарам време и да опозная хора, с които сме от 20 години в църквата, но почти не се познавахме.

Снежина Георгиева: Много вълнуващо беше, почувствах се по-близо до хората, когато танцувахме заедно, плувахме заедно и играхме тенис. Въпреки заетостта ми с моите деца, интересно беше да се видя и с тийнейджъри в басейна, в парната баня с жени, с които да споделяме. Говорих си с хора на различна възраст. Обогатяващо, нормално и реално е. Очаквам с нетърпение следващия лагер!

Ани Недкова: Беше много освежаващо да бъдем всички заедно. Имахме хубаво време, което ни позволи да спортуваме навън и да се заблавляваме. За мен бяха ценни фокус групите - практични и интерактивни. Разховарях с хора, с които досега не съм общувала. Споделиха с мен неща от личния си опит и за мен беше много полезно.

Мая Мишева: Беше много ценен. Усещаше се семейна атмосфера. Като се видях в неделя вечер отново с хората, които бяхме много се зарадвахме едни на други. Мога да кажа, че много се забавлявах. Усещам се вътрешно променена, предизвикана и освежена.

Александър Джоргов: Лагерът на ХЦ "Прелом" беше сплотяващ за нас като църква. Все повече се засили усещането ни, че сме част от един дом, и това събитие допринесе за опознаването и грижата ни един за друг.

Елена Червенова: Благодаря на организаторите. Всичко много ми хареса. Отпочинах си отлично. Много се смях. Сега работя успешно, заредена със сила, мир и радост. Бог да Ви благослови!

източник: prelom.bg

Сбъднатата мечта на един човек

Tue, 03 May 2011 14:08:00 GMT

Беше късна пролетна вечер. На асфалта, стотина метра по-надолу по улицата, лежеше жена. Може би, защото беше жена, а може би и защото бях подтикнат от Святия Дух, реших този път да не подмина. Нещо в мен се пречупи и ми помогна да забравя колко бях изморен.

Слизайки по улицата с изненада разбрах, че въпросната жена бе почти мъртво пиян мъж, с бяла, разчорлена коса, която всъщност ме бе заблудила. Какво да правя... Вече бях там, а човекът ме гледаше от земята с мътен поглед. Приближих се още повече и понечих да го изправя. Със сетни сили му помогнах да се домъкне до неговия „дом“ - мръсен гараж, без вода и санитарен възел, пълен с хлебарки и плъхове. Оказа се, че собственикът на гаража, по милост пуснал Ванката (новият ми приятел) да спи там, за да му „пази“ колата.

Следващият ден беше неделя. Отивайки за неделната служба, реших да мина през въпросния гараж. Човекът взе, че дойде с мен. Купих му нов завет. Закусихме заедно. След като поговорихме за вярата в Господа, той реши да приеме Господ Исус за спасител. Молихме се заедно.

Човекът отказа алкохола, а месец по-късно започна работа. Скоро след това се изнесе на квартира с по-малко хлебарки, но с повече вода. Човекът взе, че започна да мечтае... Мечтаеше да стане ватман. Мечтаеше за нормален, достоен живот. А беше толкова далеч...

По една или друга причина, пътищата ни се разделиха. До онзи ден, когато го видях в костюм, начело на трамвай номер 10.

Човекът бе сбъднал своята мечта. Човекът отново бе станал човек, по образ и подобие на Бога!

Мисля си, ние - човеците, по подобие на Бог ли сме, когато подминаваме същества, тънещи в мизерия и нищета, загубили това подобие? Дали не губим малко по-малко от Неговия образ, затваряйки очите си за другите? От кого зависи? От заплатата ни, колата ни или може би фейсбук?

Отговорността е наша. За Бог е славата!!!

Иван Василев